Есента бавно се настани в село Плешивец и с уверената ръка на художник изрисува в жълто червени цветове склоновете на планината. Дните станаха по – къси, а нощите по – студени. Щурците замлъкнаха. Светулките не оцветяваха вече тъмнината. Щъркелите полетяха на юг и на ята прелитаха над селото, като ескадрила бомбардировачи. После задуха вятър, който като нетърпелив любовник свали листата на дърветата. Гората стана черна, а оголените клони пронизваха небето като копия.
Селяните не забелязаха тези промени. Очакваха ги избори. В село Плешивец не беше имало избори за кмет от години, тъй като нямаше и сто човека жители, но промениха законът и сега се задаваха избори. Това накара задрямалото селце в подножието на Западна Стара планина, през което времето минаваше незабелязано и единственият отпечатък, който оставаше бяха увеличаващите се надгробни камъни в местното гробище да зажужи като кошер или както сполучливо отбеляза Капитанът – разрази се буря в лятна нощ. Изведнъж се появиха цели шест ...