25.11.2021 г., 13:03 ч.

Изборът 3 

  Проза » Разкази, Други
595 1 7
6 мин за четене

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица

Кирия, това е  кириос Петро, той е от България....

О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката

била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум

- Госпожа или госпожица - усмихнах се подкупващо

- Ооо, още госпожица - лъчезарно ми отговори тя - Вие къде живеете, от скоро сте тук нали

или греша,...аз  обичам да се разхождам по улиците и виждам все познати физиономии

- Не, не грешите, от скоро съм,.. семейството ми живее на номер 12 от дълго време,.. а вие

- Вече втора година,.. аз съм нещо като аташе по печата, не просто кореспондент,...

към Белгийското посолство, за три или четери години,.. хубаво е тук, харесва ми...

А вие имате ли семейство.

- Нее, и аз още нямам, мама казва, че съм малък - пошегувах се аз

И двамата прихнахме да се смеем,.. забравихме за Панайоти,.. той кротичко слушаше и се

усмихваше разбиращо....

             Първите впечатления са най-трайни нали,.. сигурно е около 35 години, малийй, ами сега козметиката прави от 50 годишните да изглеждат 20 годишни, да ама да изглеждат само,..

Еех, едно мирише 20-25 годишна, друго от 40 нагоре, дето казваше един махленски сваляч,..

Лицети й като прасковка зачервено, скулите издължени,. подмина ушите бе, ами ако няма,

значи няма да слуша...А, там няма да гледам, защото ако е някоя зрителна измама, уж има много

пък като я съблечеш,.. е не чак шикалки, има за полувин шепа,.. удобни джинси и маркови

маратонки АДИДАС, ама истински...Лъчезарна усмивка с равни бели зъби...Хареса я нали...

- Изглежда не обичате морето, беличка сте - попитах

- Обичам го, но сама ми е неудобно,.. само момиче на плаж, гърците само това чакат,..

веднага ще си предложат услугите на компаньони - засмя се тя

- А, аз събота и неделя редовно съм на плаж, е само тогава когато мама и татко не ме

пускат и ме заключат в стаята - стана ми весело да пускам плитки шегички - Сигурно

ги е страх да не се намокря,.. Но ако искате може да ходим заедно...

- Добре, но колата ми нещо не е наред, няколко дни е паркирана в една уличка до работата ми,.. Пежо 406, уж модерен автомобил,... от гаража споменаха за някакви 5-6 свещи

- Да, точно този модел имат до 10 свещи - пуснах пак шегата - Излъгали са ви,.. не се

безпокойте, в къщи всички сме механици, особенно татко, отиваме утре и я оправяме.

На вечеря разказах за новата си позната, за колата й

Семейните всичкоможковци я оправихме  веднага, мацката бе щастлива...

Няколко дни оформях мускулите под дружното броене на малчуганите,.. изглеждах добре, де

, не  чак толкова като Аполон на младини...

             Настанихме се под чадъра,.. ох , първи се съблякох, ще има да зяпам,...

от къде ли ще започне. От червената блузка без да се суети, свали сандалите,.. разкопча и

свали белият панталон,.. голям майстор е бил стругарят да докара така краката й,

под плиткото червено долнище се показваше стегнат корем.

Изпод разкопчаната блузка препасани с червено горнище бяха спорните неща,

като,.. или по-големи,.. хитри хора са това жените, като има какво да ти покажат, така

ще се врътнат, уж случайно, че да ти го покажат,.. а, ако няма нищо за показване, даже и с фантазия не можеш да съчиниш първообраз. В профил гърдите й стърчаха като хълмчета,

в анфас, ще изкочат навън на свобода...Последва ново завъртане, дългите бедра сякаш казваха, като тръгнеш нагоре по тях, да не забравиш на къде си тръгнал...

Чакай сега и аз да си направя рекламата,.. станах уж да оправя нещо по  шезлонга, стегнах

бицепси,.. уж нещо имаше по плажните ми боксерки, мускулесто го изчетках, последваха

мускули по корема, гърба, краката,.. представихме се нали..

Разхождаме се по пясъка, гледам двойки се държат за ръчички, близо един до друг,...а ние

като разсърдени братовчеди, прибрали ръце случайно да не се докоснем...

Събрах кураж, присегнах се и  хванах ръката й,. нищо необикновенно,.. вървяхме и

бъбрехме  къде на гръцки, къде на френски... Шишкото пред нас прихвана мацката си през кръста,

а тя от хихикане чак щеше да се задави и да го събори на пясъка...

Прихванах и аз  плахо Мари-Елен през кръста,.. тя само леко потрепери и ме погледна мило

и някакси лукаво.

Ей, колко прави били хората като са казали '' Като не знаеш какво да правиш, гледай другите

какво правят '', то добре, ама ако ме обвинят в плегиатство.

Поспряхме се, бризът разроши леко косата й,. устните й бяха полуотворени,.. Мари-Елен,

знаеш ли, че  много те харесвам...

Погледнах отново устните й, езикът й ги облиза леко.. Сега е моментът да водя пред другите...

Целунах я плахо, после по-уверено,.. езикът й се плъзна до зъбите ми..

Забравихме за другите, за света,.. сякаш бяхме само ние.

- Бравооо - възгласи и ръкопляскания ни върнаха в действителността, и сякаш окуражени

се зацелувахме отново...

Тя ме погледна и през смях изрече

- Бързо във водата, ще ни се смеят като ни видят така..

Напълно бях забравил за издайническото набъбване на боксерките ми и двамата се хвърлихме

във водата да охладим страстите си или да продължим с нежното докосване по телата си...

                 А кака-снаха не спираше да се шегува

- О, белгийски, ще ни поканите ли , и с реверанс , Како, мамо, заповядайте в Белгия,.. ох, на

какаа, и ме ме щипеше по бузата придружено с подплясквания,.. мама си умираше от кеф

Мама беше много щастлива, че макар кака-снаха да беше плесната понякога в устата , ги

уважаваше много, сякаш те бяха истинските й родители, щипеше по бузите и мен и батко,

и като докопа и малките, беше искренна с всички.

Кака и батко се бяха запознали като студенти, и въпреки ''строгите'' морални норми , тя

идваше през седмица-две у нас на гости,.. още от тогава мама и кака си допаднаха и продължаваха

и сега в същият дух. Настроена винаги шеговито, тя авторитетно заявяваше

'' Ето ние на глава от семейството сме само вишисти, но трябва да попитам в Министерството на просвещението, децата на двама вишисти, смятат ли се , че имат полувисше образование...

Само аз и мама  работим по специалността, а другите само дето сте учили ''  и отново смях до припадък...Мама беше учителка, но тук чистеше в една частна детска градина, а кака се беше издигнала до помощник мениджер в хранителна верига, или както тя казваше '' мениджер

втора категория ''....

- Ей нашенеца, ако няма къде да се натискате с белгийката, не като нас с батко ти по кюшетата,

изчезваме за ден-два и къщата е ваша - смееше се тя и намигваше съучастнически

 

 

/следва/

 

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силвия, отговарям със закъснение,... не боа, а кобра./ не к.пулев де/
    нали кобрите вдигат част от тялото си и надуват около главата си да изглеждат по-опасни,... а културистите надуват торса и стягат мускули, та тази стойка я определяха като ''кобра''
    Приятно ми е да се поспираш и при мен...
  • Прочетох я. Голям смях е при теб. Сега се сетих за стойката Боа ли беше - с гръдния кош?
  • Таня, Миночка, благодаря ви....
  • Петър, с удоволствие прочетох и чакам продължението!
  • О Роси,дано не загорчи...но иначе, нистина сладичак..
    Благодаря, че се поспираш и при мен
  • Никак не е лош белгийският шоколад! 😁 Следя!
Предложения
: ??:??