Ееех, спомени, спомени...

Разгръщам на следващата снимка,...о, ето тук сме '' мъжката '' част на математиката...

Гошо Сметалото, другаря Генев в средата и аз самият, и тримата стегнати в успешните ни Олимпиадни костюми, като  манекени за модно ревю на Комбината '' Дужба''... ние с Бийтълс прическите , другаря Генев с лъскаво теменце и очила със  строги рогови рамки...

   Другаря Генев, беше учител по математика, и така да се каже нашият откривател,... на класните работи решавахме винаг първи задачите с отлична оценка,.. веднъж беше ни наредил на задните  чинове, даде листове със задачи и '' Я, да видим как решавате..'' от тогава започна  да се занимава редовно с нас...

Беше снеснителен  човек , може би не изкаше да афишира знанията си, или от по-дребния ръст от другите учители, винаги избръснат , с чиста риза и вратовръска...Като ни обясняваше за  N мерното векторно пространство, все гледаше някъде  из стаято, все едно си го представяше наяве...

Когато взехме да се явяваме на конкурси , математически виктирини се притесняваше по-вече от нас, радваше се искрено за успехите ни там, радваше се , че бяхме отлични ученици и по другите предмети. По - късно разбрах, че със собствени пари е купувал сборници задачи , някои пособия за нас...Ние много го уважавахме  като учител, като наш '' математически треньор '' и не го разочаровахме...Той остана безкрайно доволен , че благодарения намесата на майката на Маргарита успяхме да идем в Съветския съюз и горд, че спечелихме второ място там...

Имах чувството, че останалите учители скрито и открито му завиждаха за успехите му, но не им се сърдеше а хумористично им даваше двусмислени отговори...Винаги казваше, че съжалява за късно дошлото  признание  за учител математик... след няколко години се пенсионира и заминаха в селото на жена му за да освободят апартамента на един от синовете си...

Ходих да го видя  след няколко години,.. остарял, но все още с буден дух , щураше се из зеленчуковата си градинка

- Как сте другарю Генев... ох сега станахме Господа,.. господин Генев - и се засмях

- Здравей, млади момко,.. добре , добре съм..поработвам из къщи, помагам на госпожата,.. самозадоволяваме се, както сега е модерно да се казва..пенсионерски години.- отвърна той - И  най-лошото е когато осъзнаеш, че вече не си нужен никому, ето тук имаше свободно място за нередовен учител, и двамата с жена ми подадохме документи,... не ни взеха...е, трябваше ли да се обаждам на госпожа Илиева, майката на Маргарита...че назначиха неправоспособен човек...Идваха по едно време някои деца на консултации , после заминаха в града да учат и никой вече не идва...Хайде, това да му е кусурът..Ами ти как си, как са другите деца, срещате ли се както едно време или времето ви забрави...

Стана ми мъчно за него, тръгнах си сякаш с буца в душата...

Заминах в Близкия исток на работа и му пращах картички с изгледи,.. можех ли да му се отблагодаря с картички за всичко това , което направи за нас...

     Ето  го и Георги, .. ние си го знаехме Гошо Сметалото,застанал гордо , като за снимка...

Той обичаше да казва , '' Сметалото / демек мозъка /, трябва винаги да работи, оставиш ли го да почива ще закърнее и без сметало за къде си, даже като спиш сметалото трябва да е будно...Сметалото трябва да знае много и да е подготвено за всичко и да решава веднага,.. после ако закъснее, както се казва след дъжд качулка... '' и от там му тръгна Гошо Сметалото...

Завърши Икономика на търговията и в годините на РМЗ тата, както се смеехме '' Разбойническо Ментаржийската Приватизация  '' успя с бонове да се сдобие с хотел-ресторанта на Търговия и ОХ

Бях вече банков директор,.. един ден  идва при мене

- О, станал си Директор,.. помниш ли едно време какъв отбор бяхме, .. как решавахме задачи...ама на, тези времена  отминаха.. и не работим само за слава   - притеснено заобяснява той

- Гоше, не носиш акредитивните си писма - засмях се -  Казвай какво те мъчи,...

Обясни ми, че иска банкова гаранция за приватизационна сделка за друг хотел-ресторант, заедно с паркинг към него и ако е възможно и банков кредит за 20 % от стойността на сделката....

Трудна работа си помислих отначало, толкова други банки има в града и никой не му е разрешил,.. дали не мисли някаква схема , та после да се ядосвам, да се съдим, вярно баката никога не губи, ако му разреша добре, ако не му разреша пак добре....

- Добре, имаш съгласието ми,.. но искам някакъв предприватизационен договор, сложи и една клауза, че обекта може да се продава на части след заплащане на тези 20%, ,... стойност на сделката, сума на банковата гаранция, застраховка на сградата в полза на банката,.. и тук ще изготвим другите документи,... така съгласен ли си

Очите му светнаха щастливо, напрежението по лицето му се стопи...

Клузата за разпродаване на части изигра голяма роля,...успя да ремонтира и продаде  като

самостоятелни офиси аператива на заведението, ресторантската зала и пристройката към нея  обособи като магазинчета,във фоайето на хотела разположи магазини за луксозни стоки,рецепциите на два хотела от продадената хотелска част...

За няколко години разпродаде всичко и върна кредита и гаранцията...

Беше безкрайно благодарен...

   А, ето ме и мен... изтипосан с емблематичния костюм от другата страна на другаря Генев,... с 24 каратова усмивка и прическа ала Бийтълс....

Какво аз,..като от старите автобиографии  ли  '' Произхождам от работническо или селско семейство,. от малък съм закърмен с идеите на Марксизма-Ленинизма, .. обичам да се трудя  на Младежките лятни бригади,.. моите герои са Павел Корчагин и Матросов...''

Може,.. но аз израстнах с героите на Марк Твен, Джек Лондон, Жул Верн, Майн Рид,.. оставили у мен черти за решимост, взаимопомощ и борбеност..

А аз какво да напиша,.. произхождам от семейство на интелигенти, баща ми Директор на Стойрайона., майка ми заместник директор на ДИП.... или по-точно  директорско дете , веднага корифеите ще ревнат '' Ааа, ти си от тия дето все ползуват облагите, нали,.. с такива родители е най-лесно,.. каквото поискаш и е твое '',.. да бяхме се сменили,.. никой не може да избира родителите си. Те бяха строги, но справедливи, посочваха винаги доброто и лошото, но без врява и караници...Ангажираността им в работата винаги ми е тежала,. връщаха се понякога от работа уморени, грохнали от ежедневието , а трябваше да се занимават и с мене.... Чаталът с ластика беше винаги в джоба ми и котка не можеше спокойно да пресече по пътя,.. Редовно имаше някой да се оплаква на баба за счупен прозорец или друга лудория...'' После какво му стана на това дете, та се кротна, чете, задачи решава ''.. - констатира баба.

Никой  не ме хвалеше '' Ау, голямо момче ,  само святка и загася ламБите в къщи..'', сигурно от типовият хляб и сирене '' смес '', саламите ''кучешка радост ''и лютеница с хорце на етикета,  растях бързо  и бях едър спрямо връстниците си, ходехме семейно на море в  Поморие или на въздух в Чепино...Гледах картинките от вестник '' Спорт '', дядо беше абониран, исках да стана спортист плувец, лекоатлет или състезател по колоездене,..така започнах да тренирам сериозно лека атлетика, събота или неделя правех кросове из околността. Така се запознах с бат'Кольо, той бил спасител на морето, но се сбили в някакви чехи заради момиче, той ги натупал здравата, но от Управата на Слънчев бряг го уволнили, защото подронвал авторитета на комплекса, татко го беше назначил за пазач на ведомствената вила и спасител на басейна там. Той ме научи как трябва да се плува стилово и да се обръщам в края на басейна, викаше ми ''Дангалак '' заради едрия ръст. Противно на всички ''гларуси''бат'Кольо не пиеше и не пушише, беше си направил зад вилата място за '' железа '

самоделни щанги, гири, някакъв лост и често тренирахме там заедно,.. беше му интересно, че обичах натенатиката и бях отличен ученик,.. '' Е, може от теб да излезе човек..''ми казваше понякога...Един ден, ме изгледа и каза '' Искаш ли да те науча да се биеш, истински бокс и махленски бой,.. може да ти потрябват някъде, знае ли човек '' и започнахме...Така наред със здравото и мускулесто тяло усвоих и приьомите на бокса...После разбрах, че благодарение ходатайството  на татко бат'Кольо е станал служител в БЧК като воден спасител и инструктор..

Кадидатствах МИО  и ИСИ сега  ВИАС, подадох документи чрез Военното окръжие за Военно морското училище Варна, но някакъв военен чичка, уж забравил да  ги препрати,..приеха ме  и в двата вуза още на първо класиране, избрах МИО,...Зачакахме повиквателните за казармата , момчетата се срещахме по военните лекарски  комисии, някои от момичетата заминаха да учат, други на работа ...градът сякаш опустя. Заминах войник,  службата мина неусетно в погранично градче, двете години '' строй се - преброй се '' се изтърколиха, сякаш вчера е било..

Заминах студент,.. ех весели безгрижни  студентски години, бях на стаж в Съветския съюз, тогава можеш да си на стаж  или студент само в социалистическа страна,.. изглежда ме харесаха в МБИС

и като се дипломирах започнах работа там,.. В свободното време учех английски и ЕИМ..Хората като идат в чужбина се женят за чужденка, а аз намерих Надето там, българка , работеше в Статистически институт,.. харесахме се,.. оженихме се и се върнахме с подарък два малчугана за родителите ни...

После години в Бизкия изток, който съвсем не бил близо, Либия, Сирия, Ирак,.. тогава България имаше сериозно присъствие там и местните ни приемаха много радушно, може би защото техни деца или близки учеха в България...

После,.. после банката,.. най-лесно беше там, имаш наредба за това,.. наредба за онова, един куп нормативни актове затворени в дебели кори, не можеш да излезеш извън корите..

Децата завършиха в Англия, намериха работа там, ожениха се за чужденки,народиха им се деца...

Надето замина там да ги гледа, беше като детска градина - пет внука, добре, че децата  живееха наблизо през една улица , та после ги караше до училището с вана...

Какво стана ненадейно,... '' затвориха ''много имена на банки, в списъка попадне и банката дето работех,.. един вид след борса, разни  обещетения останах без работа...

В този период никой познат не ми подаде ръка да ме вземе на работа, даже и се присмиваха '' Той има пари, за какво му е да работи..да си харчи от готовите..''останах безкрайно огорчен..

Заминах за Англия, все  пак спасителен остров, ами не успях да свикна с движението им,.. е помагах на Надето  и удоволствие за внуците играехме из двора, забавлявах ги, Надето ни водеше на разходки с вана...беше хубаво, но се чувствах непълноценен..

Върнах се в България...Намерих работа в Българо-Турска текстилна фабрика къстамс релейшън, както ме водеха, ... отговарях за внос -износ на фабриката.. през няколко дни бях в Одрин клона на фабриката там, понаучих и турския език,... и по непонятни причини обявиха фалит и след месец отново на пътя...Какво да се прави, пред икономическите закони всички сме равни...

 Това стана като автобиография от нов тип...

/ следва продължение /