Изгубена следа
1 мин за четене
Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати.
Един ден, няма да ни има... и ще се питаш, защо е всичко това.
Защо ми каза, че ме разбираш... защо се държа така мило с мен?
Ти се подигра с всичко, за което мечтаех, а моята мечта беше
да бъдем приятели. Намеренията ми бяха чисти и ако не вярваш,
погледни в миналото, то ще ти подскаже кой съм.
Един ден загубих Гери, да ти кажа ли, тя беше най-добрият ми приятел.
Ако сега беше тук, щеше да ми помогне да го преживея, но тя си отиде.
Сега отново се чувствам така, както преди години.
Защото за мен ти си погребана, чувствам се така, все едно, че си умряла.
Има ли по-голяма болка от това, нима може да бъде по-зле?
Изгубена следа, след нея ще тръгна сега и няма да се спра пред нищо.
Дано тя ме отведе някъде, далеч от теб, където няма да има никой,
защото аз искам да бъда сам.
Изгубена следа, след нея ще вървя, ако ще да е без край,
то тогава ще вървя вечно - само в една посока.
Изгубена следа, където и да си, аз искам да се изгубя с теб,
и да не знам нищо за никого.
Изгубена следа, чуваш ли, искам да ме направиш безчувствен,
като всички, които сякаш искаха да убият моята същност.
Изгубена следа, научи ме да не мисля за нищо,
искам само да вървя и да гледам пътя и да не знам къде отивам.
Изгубена следа - повярвай, не искам повече да съм в беда.
Помогни ми да стана, като теб.
Една изгубена душа тръгва в самотна тишина и среща изгубена следа.
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати.
Един ден, няма да ни има... и ще се питаш, защо е всичко това.
Защо ми каза, че ме разбираш... защо се държа така мило с мен?
Ти се подигра с всичко, за което мечтаех, а моята мечта беше
да бъдем приятели. Намеренията ми бяха чисти и ако не вярваш,
погледни в миналото, то ще ти подскаже кой съм.
Един ден загубих Гери, да ти кажа ли, тя беше най-добрият ми приятел.
Ако сега беше тук, щеше да ми помогне да го преживея, но тя си отиде.
Сега отново се чувствам така, както преди години.
Защото за мен ти си погребана, чувствам се така, все едно, че си умряла.
Има ли по-голяма болка от това, нима може да бъде по-зле?
Изгубена следа, след нея ще тръгна сега и няма да се спра пред нищо.
Дано тя ме отведе някъде, далеч от теб, където няма да има никой,
защото аз искам да бъда сам.
Изгубена следа, след нея ще вървя, ако ще да е без край,
то тогава ще вървя вечно - само в една посока.
Изгубена следа, където и да си, аз искам да се изгубя с теб,
и да не знам нищо за никого.
Изгубена следа, чуваш ли, искам да ме направиш безчувствен,
като всички, които сякаш искаха да убият моята същност.
Изгубена следа, научи ме да не мисля за нищо,
искам само да вървя и да гледам пътя и да не знам къде отивам.
Изгубена следа - повярвай, не искам повече да съм в беда.
Помогни ми да стана, като теб.
Една изгубена душа тръгва в самотна тишина и среща изгубена следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Иванов Всички права запазени
