Скитахме се из безкрайността. Как беше възможно да съществува място, толкова празно и лишено от живот? Сякаш бяхме в пустиня – от всички страни ни заобикаляше самота. Не виждахме смисъл да продължаваме. Просто нямаше къде да отидем. Нямаше път за нашите изгубени в нищото души. Изкушението за нас сега беше да се предадем, да откажем да вървим напред и да престанем да живеем. Някъде, дълбоко в себе си, всеки от нас намери и малкото му останали сили. И продължихме. Но къде отивахме? Какво си мислехме, че правим? Какво очаквахме да ни се случи?
След всичко това някак намерихме правилния път и успяхме да се върнем. Но... нищо вече не беше същото. Този ден щеше да остане завинаги в паметта ни, този ден промени изцяло живота на всички ни, или по-скоро ни го отне...