Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в родната му къща. Сега само дишаме праха на града, в който съм се родила, на път за село...
Съединителят на вехтата Лада придърпва и с ритуално ръмжене се насочваме към междуселския път. И тогава изненадано откривам, че дупките са изчезнали и напред асфалтът блести като лист индиго. Жалко, толкова бях свикнала с неравностите на пътя, че начупеният релеф сега ми липсва като майчина пита на Бъдни вечер.
- Това е една от малкото работи, които е свършил нашият кмет – чувам татко да казва. Стар партиец, той винаги е приемал като свои победите и грешките на съратниците си. Като че ли във вените му тече не кръв, а дисциплина. Когато след провала на Жан Виденовото управление цял народ търсеше вината в ...