4.
Обичаше тишината и тихия шепот на океанските вълни, да усеща нежния допир на пясъка...
Погледът му бавно шареше отвъд хоризонта, а мислите му плуваха още по-надалече...
Тук той забравяше за всичко - за живота отвъд рая на вълните, за болката, за разочарованията , за сивотата.....
Направи опит да се усмихне - но вместо това се получи едва доловима гримаса на отчаяние.
Плажът беше пуст.
Двойка младежи, хванати безгрижно за ръце, се разхождаха недалече от него по влажния пясък, и няколко самотни чайки обикаляха, търсейки останки храна от недробосъвестни туристи.
Беше изключил мобилния си телефон - искаше поне за час да се откъсне от напрежението - от тежката миризма на болничните стаи.
Погледът му се спря на младежите. Бяха приседнали на самия край на ивицата, прегърнати и загледани нейде в далечината. За какво ли мечтаеха!? Може би да полетят заедно някъде из безкрая... Несъзнателно се усмихна на собствената си мисъл.
Винаги, когато идваше тук, изпадаше в необясними за него романтични ...