12.08.2009 г., 23:00 ч.

Изкупление / 7 / 

  Проза » Повести и романи
1247 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

7.

Той  ясно  различаваше нежните ù  очертания  в  полумрака – стройно тяло,   стегнати  малки   гърди,  леко  полюшващи се  в  ритъма на  удоволствието.
Тази  жена  наистина  знаеше  как  да  доставя   удоволствие...
Никога  не   я  беше   питал  за  предишните  ù   прегрешения  с  други  мъже -   но  поведението  ù  на  „уличница”,  уменията  ù  в   леглото  понякога   изумяваха  дори  и него,  макар да  не се  имаше  за  виртуоз  в тази  област.
Понякога,  дори  начинът,  по  който  се събличаше – бавно  и   с  грацията на    невинна,  пърхаща   сърна – го  караше  несъзнателно  да  се  докосва  между  краката...
Винаги  го  правеха  в полузатъмнената  спалня  на  мезонета,  понякога  под  музиката  на   Клайдерман – и  двамата  харесваха  изпълненията му, а  и  те  сякаш  бяха  прекрасно допълнение  на  случващото  се тук.
Тя бавно  и изкусително  разкопчаваше леко първите копчета на  иначе  строгото си   адвокатско  сако, като  не преставаше да го  фиксира  с  хладнокръвния  поглед на   изчакваща  жертвата си   пантера...
С  отработен   до  съвършенство и  на  пръв  поглед  като  че  ли  съвсем невинен  жест   внимателно  започваше  да  разкопчава този  път  неговата  риза....
Антонио   обичаше да поема  аромата  на  тялото   ù,  напоен с  лимонова   есенция  и  орхидея,  да   усеща  взаимното   им  учестено  дишане  и  надигащото  се  у  тях желание.
И  двамата   бяха   леко  замаяни от  няколкото  погълнати  коктейла  на  купона, но  това  беше  само  допълнителна   екстра в    ситуацията  -   чувстваха  се   освободени  от   предразсъдъци,  от  всякакви  други   обременяващи  съзнанието  мисли.
Той я  обсипваше с  целувки,  като бавно и нежно започваше от  прекрасно изваяните  ù  крака, търпеливо  продължаваше  напред,  под   непрестанните  конвулсии  на  тялото ù.
Когато  стигна до  триъгълника  между  бедрата  ù, усети отначало  лекото   потръпване на  тялото  ù при  допира  с   езика  му...

Продължи  бавно,  но все така  ритмично,  да   напредва  в  необятните дъблини на  нейната  женственост, включвайки  на помощ  и пръстите  на  ръцете си...
Всяка  една  част  на  тялото  ù  кипеше  от   диво   удоволствие,  страстта  на  талази  проникваше  в  нея,  завършвайки  с  едно убийствено  и   обезоръжаващо  „ооох”...
Целувките му  вече  засипваха  плоския  ù корем,  ръцете  му   инстинктивно  потърсиха  втвърдените  зърна  на  зачервените  ù гърди  -  тя  се  извиваше   умело  под  вещото движение  на дланите  му...
Самият  той  вече  беше   достатъчно  готов,  за  да  проникне в  нея...
Направи го  - отначало   бавно,  постепенно   увеличаващ   бързината   и силата   на  тласъците,  докарващи  я  до  върховен екстаз...
Лицето ù  беше  изгубило   обичайната  си  свежест,  но   бурните   стенания   и  почти  дивия  поглед,  с  който  го   наблюдаваше, го  караха  да  полудява  от страст.
Когато  свърши  в нея,  Антонио   изтощен  отпусна   умореното  си,  попито  от  пот   тяло  до  нея,    дарявайки  я по  навик  с  кратка  целувка.
Все  още  лежаха  и се   взираха  мълчаливо   в  белия  таван,  когато  телефонът   продължително  прозвъня.
”По  дяволите!  -  мислено  си  каза  той  -  това  е само  от клиниката!”
Не грешеше.
Време  беше  да  се  отърси  и да  се  върне в  горчивата действителност.
Той  търпеливо   изслуша  почти  крещящия  глас  на  дежурния  лекар,  макар   почти  нищо  да не  разбра  от това,  което каза.
- След  30  минути  съм  там,  Луис! -  сухо  промълви  Антонио,  погледна с  носталгия  леко  загърнатото,  уморено  женско  тяло  до себе  си и  с  нежелание  се  запъти  към   банята...

 

© Филип Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??