Измяна

Измяна

Сега Ирена галеше косата му с безразличие. Искаше вече да го изпрати, но най- вероятно той щеше да изчака утрото, за да си отиде. Тя вече съжаляваше за глупостта си да го покани тук, в своите си владения, които мъжете посещаваха за кратко и си отиваха без да се налага тя да изслушва откровенията им. Наивно се бе разнежила от ученическите спомени и заради тях го приласка, но бързо разбра, че този мъж трябваше да остане в миналото.

- Имаш ли любим? – я попита той.

- Да. – излъга тя, а той се озадачи, изправи се на лакът, защото не се бе овладял от изненадата и потърси да види лицето ѝ в тъмнината на стаята.

- И къде е той сега? – разочарованието пролича в гласът му, а тя дори не трепна, когато му отвръщаше, за да го излъже:

- В болницата.

Той се отпусна върху чаршафите като покосен. Боже, колко са изменчиви жените! Онзи нещастник страда в някоя болница, тя приютява чужди мъже в неговото легло и ги прелъстява. Създаде се неловко мълчание, а Ирена въздъхна, защото бе жадна, но така отегчена, че дори не ѝ се навдигаше от леглото, за да си налее вода. Той също не проговаряше от огорчение. Сякаш за миг бе заблудил сам себе си, че тази вечер случайно среща любовта.

- Все си мисля, че съм умен мъж. – каза гласно – Целият си живот пропилях да се образовам. Освен това се научих и да се наслаждавам на изкуството. Тя обаче нехаеше за нищо. Нищо не създаде доволство у нея, не я видях да погледне с възхита към нещо красиво и дори да проявеше интерес, той беше изкуствено показан - по- скоро, за да угоди на околните. Понякога ѝ споделях с вълнение красива мисъл, четях ѝ откъси от книги, а тя махаше с ръка„ Край нямат  твоите глупости“ Друг път ѝ споделях красива музика, а тя ме поглеждаше с укор „ Пак ли ще ни депресираш?“

Сега Ирена отметна завивката и загледа с интерес собственото си тяло. Винаги правеше така, когато се случеше мъже до нея да подхванат празни разговори или ненавременни откровения и те млъкваха, посягаха да я погалят отново и да се върнат към милувките. Този остана да лежи с ръка под главата сякаш далеч от тук, в мислите си.

- Не си я ласкаел достатъчно. – отбеляза Ирина, а мъжът я погледна с укор в тъмнината. Някакво напрежение между две голи тела, които доскоро бяха близки се настани като сянка в леглото. Вечерта, започнала така добре се бе превърнала в отегчение за нея, а той изпита разочарование от нейните прояви на коварство, спрямо другият, който сега лежеше излъган в някоя болница. Не искаше обаче да стане, да се облече, да си отиде и отново да остане някъде сам. Освен това тази изменчива уста, която го бе целувала доскоро още го изкушаваше. Вместо това я упрекна:

- Липса на ласкателства... с това оправдавате всичко, вие - жените!Та тя си тръгна...без дори да вземе детето. Може да е заради отегчение, а може и да е заради някой друг..щом дори не си взе детето!

- Измяна. – повтори тя след него  - Каква красива дума.

После звънна смехът ѝ, така сърдечен и искрен, той излезе от самото ѝ сърце, заподскача по тъмните игли, прошумоли иззад завесите и отказа да се примири с тъмнината. Беше така доволна Ирена, че не бе случвало досега да обича някой, нито се задаваше опасност това да се случи. Веселото ѝ настроение обаче не се предаде на него.

- Лесно се ласкае жена, с която не живееш, а се виждаш само понякога, колкото да се позабавлявате. – подхвърли грубо той, а смехът на Ирена вече бе утихнал и тя само кротко се усмихваше в тъмнината. Много пъти ѝ се бе случвало да слуша признания от нейни посетители, как са разкрили изневери на собствените си жени. Едни бяха разочаровани и обидени, други озлобени, готови да си отмъстят без още да са открили начин за това, а имаше и такива, които приемаха лошата случка с пренебрежение, защото любовта отдавна си бе отишла от семейството и се бе случило закономерното. Всички тях Ирена бе гледала с любопитство или с престорена загриженост, както здравия, весел човек среща болен и  лицемерно му съчувства. Беше сигурна - тя самата никога не би допуснала толкова да се привърже към някого, че после да ѝ се наложи да изпита подобно унижение. Сега ѝ се прииска да протегне ръка и да докосне този тъжен мъж, да му придаде от доброто си настроение, да му даде част от своята безсърдечност, да внесе безгрижие и в неговото битие. Въпреки това не го направи, защото се опасяваше, че той ще счете това като желание за близост и сношение, а тя вече не го искаше в себе си. Дори стана от леглото, за да си налее вода, но както никога прикри тялото си с чаршаф – не искаше да предизвика повече похот и желания у него. Може би щеше да му се прииска да я погали заради самотата и спомените си и тогава ще трябваше Ирена да прибягва до глупавите си оправдания за подобни случаи.

Сега мъжът се изправи. Намери безпогрешно дрехите си в тъмнината и се облече без да продума. Ирена също не говореше. Сякаш в самото начало на вечерта се бяха уговорили за този момент и сега, вече настъпил, той не ги изненадваше. Той не се наведе да я целуне, нито сухо си взе довиждане с нея, просто излезе като човек объркал стаите, който бързаше да намери правилният си път, а тя, завита до брадичката с чаршафа го изпрати с облекчение, доволна, че поне този път си бе спестила баналните приказки накрая. Веднага след като той излезе настана пълна тишина. Ирена отметна чаршафа и се настани във владенията си, освободени от поредния натрапник. Нямаше как да не си спомни за баща си. Той беше непоправим веселяк със светъл перчем и когато бе в добро настроение дори очите му се смееха. Майка ѝ не приемаше благосклонно това му поведение и не пропускаше да го погледне с укор, който бе още по- настоятелен, когато се окажеха в компанията на други хора. Ирена си спомни как понякога в празнични или почивни дни, те се обличаха тържествено с новите си дрехи, майка ѝ недоволстваше от неразборията в дома, даваше банални напътствия и поглеждаше като вечно недоволна домакиня към съпруга си. Той, вече облечен и с мокър перчем седеше нехайно на дивана и подмяташе шеги. Излизаха от къщата бавно, като на парад и разходката започваше. По- често беше безцелна, но понякога,  предвидливо подбрани дни отиваха на кино, на концерт или на театър, макар билетите да се оказваха твърде скъпи за семейството. В тези моменти всичко веселяшко се притаяваше в баща ѝ. После, след края, излизаха понесени в потокът от другите зрители на улицата, сякаш бяха внезапно освободени. Баща ѝ тръгваше пред тях с апатия, изглеждаше тъжен, с помръкнали очи, не отвръщаше на подмятанията на жена си и трудно се подхващаше разговор с него. Още по- тягостно бе, когато се прибираха от изложба или бяха ходили на концерт. Така неусетно, тя престана да харесва тези празнични дни, които с цената на някои лишения, семейството все пак си позволяваше. Знаеше, че след тях, баща ѝ ще се натъжи, а тя не го харесваше такъв. Дали и той се бе оплаквал на чужда жена в чуждо легло, че не е обичан и разбиран от жена си?

К Р А Й