25.04.2017 г., 19:17

Изневяра 101

771 0 0
1 мин за четене

Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка
да стоя безмълвен на вратата
само по безумието си
нито една логична мисъл
да идеш в нечий дом
защото моят вече ти се струва чужд
да пусна демоните си да скитат
в коридора
да те търсят
да вият жално във входа
защото те няма и днес
Когато те карам да ме мразиш
и да ме гледаш невиждащо
защото съм вече друг човек
и да те гледам все така влюбено
защото никак не мога без теб
събирам вещите ти в куфар
и обикалям гнусните софийски улици
моля се да те открия
в някоя задънена улица
загубена
а ти се молиш никога да не видиш мен
защото как може да съм такъв идиот
прости ми
Когато те карам да ме мразиш
да се питаш в теб ли е вината
с какво си го заслужила
а аз трескаво те стискам в шепи
и викам
защото не мога да ти обясня тая обич
загубих контрол
моля те
искам те обратно в куфара
обратно в дома си
обратно в леглото
студено е без теб
обади се
обещавам да не те държа в кутия
когато ме е страх да не се крия
Когато те карам да ме мразиш
и да се мразиш
че въобще някога си ми вярвала
не забравяй
непоносимостта на тая тежест
да живея със себе си
след това

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...