25 апр. 2017 г., 19:17

Изневяра 101 

  Проза
532 0 0
1 мин за четене
Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка
да стоя безмълвен на вратата
само по безумието си
нито една логична мисъл
да идеш в нечий дом
защото моят вече ти се струва чужд
да пусна демоните си да скитат
в коридора ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Все права защищены

Предложения
  • Лютый «зверь» Никифор Мишков дымит по укатанной осенней дороге, обкатывает тяжёлый «Урал», - горизон...
  • Стынут уставшие невспаханные нивы, заросла умятая потемневшая стерня белой душистой медуницей; желте...
  • Перезачёт. Техкомиссия Болградского района совместно с районной ГАИ, проводила техосмотр и квалифика...

Ещё произведения »