Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка
да стоя безмълвен на вратата
само по безумието си
нито една логична мисъл
да идеш в нечий дом
защото моят вече ти се струва чужд
да пусна демоните си да скитат
в коридора
да те търсят
да вият жално във входа
защото те няма и днес
Когато те карам да ме мразиш
и да ме гледаш невиждащо
защото съм вече друг човек
и да те гледам все така влюбено
защото никак не мога без теб
събирам вещите ти в куфар
и обикалям гнусните софийски улици
моля се да те открия
в някоя задънена улица
загубена
а ти се молиш никога да не видиш мен
защото как може да съм такъв идиот
прости ми
Когато те карам да ме мразиш
да се питаш в теб ли е вината
с какво си го заслужила
а аз трескаво те стискам в шепи
и викам
защото не мога да ти обясня тая обич
загубих контрол
моля те
искам те обратно в куфара
обратно в дома си
обратно в леглото
студено е без теб
обади се
обещавам да не те държа в кутия
когато ме е страх да не се крия
Когато те карам да ме мразиш
и да се мразиш
че въобще някога си ми вярвала
не забравяй
непоносимостта на тая тежест
да живея със себе си
след това