8.03.2011 г., 20:34

Изпиващи съвестта

1.3K 0 2
1 мин за четене

Нерви, изпиващи съвестта ми, полазиха останалата ми гордост, пълзяха и се увиваха като паяжина и образуваха мрежа, която ме задушаваше.  Внезапната болка в стомаха ми беше навсякъде, не ми достигаше въздух, а мисълта още повече помрачаваше състоянието ми... Представата за подлата постъпка на приятел към друг ме нараняваше по най-жестокия начин и забиваше нож в гърба ми, по най-слабото ми място, душата ми, която вечно живееше за тях, за незабравимите моменти и силните емоции между най-ценните неща в живота ми. Имах нужда от тях, ала времето никога не стигаше, сякаш всеки път времето с тях отлиташе бързо и неусетно и беше потънало в забрава, а нуждата бе голяма, желанието, блянът за свободата да си край тях и да се чувстваш жив и ценен. Да се чувстваш Ти. Но това е животът - хубавите ни дни се превръщат в събития, а бляновете ни в мечти. Тези сиви тежки дни минават през хората и те ги понасят на гърба си, без да спрат и да помислят за себе си и за другите, които може би биха им се отразили добре... Принципите са голямо нещо, от което хората вечно са упорствали с нечовешкия им инат, който е така безкраен, сякаш заровен в бездънна яма, изпускаше дим и сажди, които изгаряха всяко желание и милост у хората. А гледката беше просто жестока и много неприятна, едни хора, които си виждал в най-хубавата им страна, а в следващия момент да виждаш жестокост и добро на едно място, ето на това вече му викам фантастика...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...