5.02.2010 г., 9:14

Изповед

918 0 0
1 мин за четене

О, мили мой,
обичам те безумно!
Но нямам сили
да го изрека пред теб.
Самотна съм,
потънала съм в сълзи...
Пак чакам те...
... Обичай ме за миг и ти, поне!

Макар и само за минута,
обичай ме!
Дари ме с твоята любов!
Със страстните жарки устни целуни ме,
укроти ме, усмири ме,
дай ми смисъл за живот!

Но не...
Туй никога не ще се случи,
ти далеко си от мен като звездите.
Реалността започва да ме тъпче,
а всичко хубаво остана само във мечтите.

Под ведрото ти изражение,
знам, крие се унил човек,
човек, за който
времето отдавна спряло е

и пред хаоса на живота предал се е.

Дори да съм ти безразлична,
ти за мене, скъпи, си голямата любов!
Моля те, не ме вини за туй,
че те обичам!
Изцяло твоя съм
и ще бъда твоя чак до гроб!

И ето - аз скоро заминавам,
едва ли ще се видим веч.
В тези редове всичко си признавам.
Срам ме е,
но разкривам се пред теб!

В душата ми вилнеят бури,
а в очите ми поройни дъждове...
О, мили мой, обичам те безумно!
Къде си...?
Искам те до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...