Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава кожа. Всъщност вече няма такова кралство, а ние Принцовете се пръснахме из Галактиката да търсим своите Принцеси, по силата на споразумение между две цивилизации от съзвездието Орион и тази от Сириус. Орионската цивилизация създаваше Принцеси, Сириусианската - Принцове и поради това, че и на двете цивилизации им омръзна да водят войни по между си, решиха да сродят всички Принцове с Принцесите. За зла участ, Принцесите се бяха пръснали из Галактиката, че и отвъд нея и на нас Принцовете се наложи да си ги търсим сами, къде ли не, та да се съчетаем с тях. Ако си мислите, че това е проста работа, лъжете се. Откриването на дори една такава, Истинска Принцеса, се оказа толкова трудно, все едно да търсите игла в купа сено, та дори и губерка да е. Казвам губерка, защото една Истинска Принцеса не стои мирно и върши доста лудички неща, не като обикновените жени. Орионските Принцеси не създават семейства, не раждат деца, те са сътворени с друга цел. Мирът в Галактиката! Като споменахме Земята, ще кажа, че тук нямаше Истински Принцове и Принцеси, докато не се появихме ние. Тукашните бяха Имитатори. Та един Истински Принц може да изгради цял Нов Свят, само със силата на Волята си. Разбира се светът е във високите плътности над 4-та, ала той е по жизнен и траен от който и да е Свят в 3-та плътност. Кой Земен принц може да направи това?

         Аз имах своя Принцеса, бях я видял за малко на един Общогалактически прием. Потанцувахме, поговорихме, дори се погушкахме и разменихме доста флуиди, а и не само! Каква красота, какво изящество, направо бях изумен, разтърсен и лудо влюбен! Добре, че успях да я маркирам, та да мога да я открия където и да отиде. И къде мислите успях да я открия, ами да, тук на планетата Земя! Странно, от толкова много планети, тя беше дошла на Земята. Да, тук имаше доста Принцове и Тя се беше заела да завоюва някой от тях. Аз не влизах в сметките й, знам ли защо? Може би леко гърбавият ми нос или по дългите ми ръце. Ооо, но ако Тя знаеше какво могат тези ръце! Не желая да говоря, който иска може да опита силата им. Те извисяват, лекуват, благославят, но най-силното в тях е любовната ласка. Много дами бяха затъвали в техните дълбоки енергии. В интерес на истината се оказа, че и аз бях маркиран от доста Орионски Принцеси. Направо ме подлудиха, то пък да не се докоснеш до един Истински Принц! Баща ми навремето ме поучаваше: “Синко, не се давай на жените, особено на Принцеси, те ще те побъркат и това, което си, няма да се проявява, не можеш да си истински Принц в тяхно присъствие!“ Може би е прав Родителят ми, всички от тях се домогваха до най-ценното ми, но няма да ви кажа кое е то. Вие си помислете, какво е най-ценно за един Сириусианец, пък бил той и млад и не съвсем осъзнат.

          Принцесата Орионка беше завладяла трайно моето съзнание и моето сърце, направо бях издивял по нея. Добре, че я намерих. Но явно не само аз. Наложи се да влизам в многобройни енергийни схватки с доста побратими Принцове. Съжалявам за тях, не бях нито толкова добри, нито толкова енергийни. Отстранявах  ги с майсторлък и коварство и не ми пукаше какво си мислят за мен. Така е, оцелява на-добрият, най-силният! Накрая останах само аз, Последният Принц, от Кралството на Алфиола. Последният Истински, подражатели все още има много. За жалост Принцесите не се отстраняваха една друга и като по негласно споразумение всички се бяха изсипали на Земята да търсят своя Сириусиански Принц. Милите, те не знаеха, че е останал само един такъв и доста подражатели. Някои се подлъгаха по подражателите, но повечето ми се изсипаха на моята глава. Какъв наивник съм бил, та да отстраня своите събратя Принцове, това се обърна със страхотна сила срещу мен! Нямах мира денонощно от полудели Принцеси, които предявяваха правата си над мен и искаха Всичко! Боже, добре, че един ден ми дойде идея. Принуден от ситуацията, публикувах във всички Земни вестници следното:

         - Скъпи Принцеси, вече наистина не смогвам! Аз съм само един, а вие сте толкова много! Устните ми се напукаха да събуждам Спящи красавици! Конят ми се измори да броди из затънтени Кралства и Господарства! Мечът ми се изтъпи да се бия със зли Вещици и Сили! Коленете ми се протъркаха да искам ръцете ви от вашите бащи! Пощадете ме! Мога да съм само с една от Вас!...

Да и това беше Истината! Моята Принцеса разбра най-сетне посланието, пък и само аз бях Принц и Тя нямаше избор, откри ме и заживяхме Весело и Щастливо! Който не е бил на купона при нашето събиране, не знае за какво става дума! И по-добре...