Dona (Дона Драгова)
12 73
28.01.2007 г., 23:13 ч.

Изпращане 

  Проза
1326 0 6

Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)


Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а сърцата ни от болка са превити. Наоколо се щракат снимки - камери, светкавици, фотоапарати... Но със сълзи пълни са очите! Не знаем - да се смеем ли или да плачем!
Приключиха, приятели, годините на физика, физическо и биология! Дневникът, бележниците и тетрадките - всичко ще остане само в спомена. И паркета, скърцащ под краката ни, и черната дъска с бяла заменена... За последен път сме в тази сграда, няма повече за нас звънецът да удари!
И ето ни сега на стълбите пред входа! Заобиколени сме от зайци, родители, преподаватели... И в сърцата си усещаме, че губим много. Сякаш цял един живот зад нас останал е - приятелства, случки и моменти. Нищо, че сме вече тъй пораснали! Ниe деца сме още и искаме сега наново да пристъпваме прага на познатата гимназия. Но, уви! Завинаги си тръгваме! Това е нашето изпращане!

© Дона Драгова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за мненията и хубавите ви думи!!!! Поздрави!!!!
  • Дона, сьгласен съм с теб! Напълно! Последните часове на последния ден в класната стая не ги забравихме никога. Няма да описвам тук как се разделихме (от 32 човека в 8 клас завършихме само 19 - 13 момичета и 6 момчета). Само ще кажа, че всяка година през есента, в уречения тогава ден, на уреченото място в 18 часа всеки, който може - идва и си прекарваме прекрасно! И без подсещане! Защото за всички нас денят, мястото и часът отдавна са известни!
  • Прочетох всички твои произведения и наистина пишеш доста добре!Лично аз корекция към нито едно произведение не мога да дам,защото са написани с мн чувства и дори мога да кажа, че изпитвам тези чувства и самата аз.Поздравления!
  • Мила,Аделина,всеки си има мнение,но според мен наистина ученическите години са НАЙ-БЕЗГРИЖНИ като имам предвид,че това е периодът от живота,в който подрастваш и когато проблемите са все още далеч от твоя кръгозор.Ти може би имаш в предвид,че годините след завършването на гимназията са по-пълноценни,защото тогава човек става свободен и независим.Като цяло аз съм на мнение,че всяка възраст си има своите добри страни и е неповторима!!!! Затова и ми е толкова мъчно,че тази година завършвам ... знам,че тези дни вече няма да се върнат ...
    Но,все пак,благодаря ти за коментара!!!!
  • Ще ми позволиш ли една корекция- не е вярно, че ученическите години са най- безгрижните. Поне за мен годините след завършване на училище са по-хубави и по-пълноцни. А от класа ви зависи да се виждате и събирате отново- в такива моменти времето се стопява и вие пак сте жизнерадостните деца. Успех и късмет в живота
  • Това е един момент, тъжен и прекрасен.
    А и зависи какви ще останете след това. Поздрави за разказа, Дона!!!
Предложения
: ??:??