Dona (Дона Драгова) - Произведения

Реална излюзия

Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра... Странно... Винаги съм мислила, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смя ...

Dona

Проза

2008-04-06T11:06:05+03:00 1.3K 2

Из моя дневник - ІІ част

Току-що гледах един от най-вълнуващите филми в живота си - "The Notebook". След "Titanic", "Bodyguard" и "A Walk To Remember" не вярвах, че нещо може отново да докосне душата ми по този начин...
Четири сутринта е. А аз не мога да заспя, защото хиляди чувства и мисли се блъскат вътре в мен. Смазват м ...

Dona

Проза

2008-02-10T10:18:45+02:00 1.2K 1

Из моя дневник - І част

Утре ще пътувам към най-хубавото място на този свят - Бургас. Нямам търпение да се разходя по познатите улици - в момента заляти от блясъка и украсата на наближаващата Коледа; да видя Часовника, фонтаните, зимното море... Изгарям от желание отново да усетя атмосферата на този приказен град, да вдиша ...

Dona

Проза

2008-02-10T09:24:12+02:00 1.2K 1

Целувка

На Диян Х.Я.
Наближаваше три сутринта. Ина и Алекс се прибираха от рождения ден на свой приятел. Празненството бе минало приятно, с нормалното количество алкохол и танци. Но по обичая си, в края му, те отново се скараха. Естествено и двамата вече дори не помнеха каква беше причината за кавгата - тов ...

Dona

Проза

2007-03-29T21:50:22+03:00 1.9K 4

Прасковена фантазия

"Какво ме зяпаш, никаквице? Какво си я налапала тая праскова? Виж как си се оплескала само!"
Поредното скучно междучасие. Около мен се носеха досадните брътвежи на кокошките от съседните класове, които дори цигарите си не можеха да държат както трябва. От време на време някой самодоволен глупак се о ...

Dona

Проза

2007-03-25T17:04:02+03:00 2K 5

Угасването на свещта

Тъмна стая. Пожълтели тапети. Стар продънен диван. Малка масичка в ъгъла спяща. Догаряща свещ. Самотно дете...
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надра ...

Dona

Проза

2007-02-07T20:41:43+02:00 2K 5

Момчето от последния чин

Момчето от последния чин... Момчето със зелените очи... Той е красив, чаровен и така различен от всички останали... В един момент е саркастичен и агресивен, а в следващия от устата му излизат най-нежните думи... Като тайнствен оратор омайва женското сърце... Погледът му те пленява, а красивите неща, ...

Dona

Проза

2007-02-04T00:21:20+02:00 2.1K 4

Изпращане

Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...

Dona

Проза

2007-01-28T23:13:18+02:00 1.6K 6

Сърцето ми копнее отново да обича

Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...

Dona

Проза

2007-01-27T17:15:08+02:00 1.9K 2

Историята на един наркоман

Казват,че наркотиците затрудняват паметта,замъгляват съзнанието ... и накрая убиват.Делят ги на леки и тежки,на "безопасни" и смъртоносни.Някои се пушат,други се приемат през устата или през носа,а трети - под формата на венозни инжекции.Естествено на вас всичко това ви е известно.Но колкото и да е ...

Dona

Журналистика

2007-01-25T15:53:43+02:00 10.3K 12

Сянка

Седя на пейката в училищния двор. Слънчево е, топло е... дори прекалено топло за януари... Сякаш тази година пролетта е решила да измести зимата... откраднала е трите месеца, които й се полагат...
И въпреки хубавото време и приветливата песен на птичките, в моята душа цари мрак... Тъмен и студен... ...

Dona

Проза

2007-01-23T20:17:25+02:00 1.5K 6

Жена

Тя погледна часовника: беше десет без пет. Знаеше,че трябва да си тръгне, но никак не й се искаше. Сърцето й се беше разляло върху меката възглавница, душата й се бе вкопчила в розовия сатен на чаршафите...
Тринайсет годишната Евгения лежеше в огромна спалня в президентския апартамент на един от най ...

Dona

Проза

2007-01-23T20:13:05+02:00 1.9K 6