Метрото равномерно потракваше, спира на станциите, хората като забързани мравки слизаха, качваха се, малко поуморени или по-точно изморени от работата и заети с мислите си, още колко ли работа ме чака в къщи...

Равнодушния глас от уредбата съобщаваше метроспирките, сякаш подканваше  пътниците'' Време е да се махате от вагоните ми ''.

                    Някаква жена се бе подпряла и обгърнала пръта за правостоящи, гледаше ту пътниците, ту светещата табелка за метростанциите. Спокойна, без вълнение, пристъпяше от крак на крак, гледаше с невиждащ поглед сякаш бе сама във вагона и чакаша ''гласът'' да я подкани за нейната спирка. Позагледах я скришом, стори ми се позната, това не беше ли Росица. Е, не може да се каже съседка, тя живееше в началото на улица '' Иван Вазов'', а ние живеехме доста по-нагоре от тях, но ходехме в едно начално училище, и когато се прибирахме след училище плитките й подскачаха пред мен, хлопне пътната врата току под носа ми без да се обръща назад. После тя  отиде в Техникум и се загуби от  улицата и в живота.

- Извинете, за нахалството може би, но вие не сте ли Росица, живеехте в началото на улица ''Иван Вазов'', а ние чак накрая в една пресечка в ляво, винаги се прибирахме от училище един след друг като в индианска нишка...

Погледна ме отначало малко враждебно, но лицето й се поотпусна.

- Да, Росица съм, там живея, наистина ходехме в едно училище, даа и често двата класа ни събираха заедно по френски език, и  немците за да не останат назад и техните паралелки ги събираха, френци и немци. Не очаквах в близо дву милионна Атина да срещна съучиник и съгражданин - засмя се тя и лека трапчинка се появи по страните й.

Е, останала си е хубавица. Ние момчетата обичахме да я дърпаме за плитките, а тя се разплакваше, дали от болка, или от това, че закачахме само нея, а другите момичета я гледаха зависливо. И един понеделник дойде на училище с къса коса, подстригана като другите момичета...

- Няма да питам от работа ли се прибирате - усмихна се тя - Защото по това време всеки от там се връща, но ще попитам, ако разполагате с време можем да пийнем нещо, не ми се прибира толкова рано в квартирата.

- И на двата въпроса отговарям с ''да'', и без това никой не е заритал за мен кога ще се прибера в къщи

Тя ме погледна изкосо, но нищо повече не попита.

Настанихме се в кафене близичко до метростанцията.

- Спомена, че никой не те чака, сам ли си тука, семейство, жена, деца в България ли са - попита тя

- Нямам - въздъхнах - А уж,... е сигурно не отговарям на други критерии, луксозна къща, вила,кола, перспективна работа. А аз обикновен вишист, който чакаше някой '' заварена длъжност'' или ''наш човек'' да се пенсионира, та да заема неговото място. Чаках, чаках, но не бъде, нали знаеш закриха предприятията, работа няма, а и аз станах на години. Е вярно, мъжът винаги може, но коя ще се навие само за черните ми  очи, пък и каква ли ще е щом до сега  не се е омъжила, или 10-15 годинки по-млада. Та си останах ерген де, но пък дойдох в Гърция, по-близо е и ако не ми хареса, щях да се върна. Но навсякъде хлябът е с кора, и човек когато е здрав и работи, и като живееш по-скромно можеш и да спестяваш, и да осъществиш някои от желанията си. Майка и татко когато ми дойдат на гости все това повтарят '' Добре си, имаш всичко, и това всичко е нищо без семейство, няма кой да се погрижи за теб или ти да се погрижиш за него.''

Росица ме погледна, кимна разбиращо с глава.

- Как да ти кажа, не си загубил много, а сега да се самообвиняваш - въздъхна тежко тя и заби поглед в плота на масата

- На времето - продължи тихичко тя - Завърших Техникума по автотранспорт, икономическата паралелка, нали имаше голям ДАП в града, прспектива за работа. Завърших, но веднага не ме приеха студентка и започнах работа в ДАПа , в планов отдел. Там се запознахме с Иван, беше шофьор на ЗИЛ, после го качиха на Шкода-Мадара с ремарке, обикаляше из цяла България. Взимах си отпуска и пътувах с него на по-далечните курсове. Той беше завършил СПТУто, но беше по-интелигентно  момче от колегите си, четеше много книги, интересуваше се от новости по камионите. В градовете в които ходехме посещавахме музеи, изложби, или театър. И представи си на балет ''Лебедово езеро'', сякаш открих друг свят. А той беше  и симпатяга. И след един курс му пристанах, ще ти обясня какво е , не се върнах у дома а спряхме пред тяхната къща, после родителите му с роднини ходили у нас да ме искат за снаха. Край на Университета, оженихме се. Заживяхме у тях.

И,... и дойде онова време. Уж ДАПа наш, но не съвсем, само на книга,...и къде замина толкова техника и сгради, никой не разбра.

Иван започна шофьор на линейка  в Бърза помощ, аз по-късно като магазинерка, касиерка в гръцко-български цех за латексова боя. Децата растяха, бяха добри ученици, ние здрави и на работа, и това притъпи бдителността ми. Иван ходеше на работа  на смяни, понякога го викаха за извънредни дежурства. Моя позната ми загатна, че лекарката в екипа била млада, хубава жена и често ги  виждала из кафенетата заедно. Какво пък, колеги са, да му забраня ли. Дефакто, както се казва, нищо не се отразява зловредно на съвместния ни живот, полово общуване или дразги в къщи. Обикниовенно това били симптомите на мъжката изневяра, но при нас ги нямаше.  Бяхме млади и сигурни, имахме две деца, не планирахме друго. И изведнъж взе да ми се гади, цикъла закъсня, гинекологът каза '' Бременна сте госпожо''.

Изтръпнах. Нямах извънбрачни връзки та да се съмнявам, само Иван не е внимавал.

Споделих му. само дето не ме нарече '' Курво, кой знае с кого се чукаш в магазина ''. Наплаках се  една хубавата, абортирах и му казвам

'' Спокойно бе, изплаши се от една приказка и женско неразполужение ''. Разредихме общуването си, макар вече да бях със спирала.

Лекаят ми каза, че вероятно е останала семенна течност и при повторен акт се е получило оплождане. Значи той е бил при докторицата, правили каквото правили и трябва да се отчете и при мен, по точно нали'' не мога без теб'' и прави любов и с мен.

Глупачка съм си по рождение  може би.

А Ванчо взе да се прибира през няколко дни, после седмично, и накрая

- Аз обичам доктор Генова, т.е. обичаме се, искам развод. Не мога и не искам да съм раздвоен между две жени - ми заяви

- Ами аз, ами децата, ами родителите ми - ридаех тогава

Разведохме се, прибрах се в къщи с децата, даа, в началото на улица '' Иван Вазов''. Мъчно, тягостно, да се чувстваш предадена, да се сгромолясат всичките ти минали и бъдещи мечти. Стегнах се. Противно  на очакванията на някои, че ще развея байряка, не им се отдаде.

Децата записаха студенти и на една бригада в Америка останаха там, в Детройт са, учат и работят там, миналото лято им ходих за три месеца на гости.

Ще ти кажа какво стана с докторицата и наш Иван. Модерно беше да се гледат дини, карпузи де, бившите свекъри имаха  голяма нива покрай реката на село, и ми казваха как докторицата се  правила на каубойка в каруцата и карала магарето. А други познати споменаваха, че вече не ги виждали така често двамата по заведенията, а нея я виждали с  някакъв уж бизнесмен. Може и да е вярно, защото бях зърнала от магазина  Иван да върви като прогонено куче, тътри се едва-едва, хлътнали рамене, наведена глава. Дожаля ми.

Никога не съм казвала '' Хак да ти е , пада ти се ''.

Родителите му идваха в къщи да ме молят да се върна при него, бил сгрешил, отговорих им '' Късно е либе за китка. Той толкова време не се заинтересува за децата си  имат ли нужда от нещо, завършват ли, ще следват ли. Сега за какво ми е той, за какво съм му аз. Не мога отново да направя компромис със себе си...''

Децата завършваха, ще са абитуриенти, ами ако ги приемат и студенти, трябваха по-сериозни пари, бях понаучила гръцки от магазина, гъркът Толи ми даде адрес и препоръка до негови роднини в Атина и дойдох. Одисея, нали.

- Да, може да се каже - пророних едва-едва - Ти поне си опитала, а аз от страх, дали ще мога га задоволя капризите на една жена, дали  няма да ме упрекне един ден, че ето виждаш ли хората пари и власт направиха, а ти , и накрая '' Оправяй се нататък сам, отивам си ''.

           Тя ме погледна недоверчиво, дали се подсмихна  ехидничко '' Знаем ги  тия мъже, добри са, но не навсякъде ''

- Нее, нищо ми няма, ... такова де, нормален съм си отвсякъде, здрав съм си - заоправдавах се - Не съм и комплексар, нито завистлив, просто много я мисля без да го измисля.

следва 2 част