PetarStoyanov (Petar stoyanov)
447 3067
21.12.2023 г., 19:45 ч.

 Изстрадана радост – 1 

  Проза » Разкази, Други
472 1 4

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части
7 мин за четене
Метрото равномерно потракваше, спира на станциите, хората като забързани мравки слизаха, качваха се, малко поуморени или по-точно изморени от работата и заети с мислите си, още колко ли работа ме чака в къщи...
Равнодушния глас от уредбата съобщаваше метроспирките, сякаш подканваше пътниците'' Време е да се махате от вагоните ми ''.
Някаква жена се бе подпряла и обгърнала пръта за правостоящи, гледаше ту пътниците, ту светещата табелка за метростанциите. Спокойна, без вълнение, пристъпяше от крак на крак, гледаше с невиждащ поглед сякаш бе сама във вагона и чакаша ''гласът'' да я подкани за нейната спирка. Позагледах я скришом, стори ми се позната, това не беше ли Росица. Е, не може да се каже съседка, тя живееше в началото на улица '' Иван Вазов'', а ние живеехме доста по-нагоре от тях, но ходехме в едно начално училище, и когато се прибирахме след училище плитките й подскачаха пред мен, хлопне пътната врата току под носа ми без да се обръща назад. После тя отиде в Техникум и се загуб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Предложения
: ??:??