Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска мисъл: "Я, морска болест!".
***
Беше 24 октомври 2024 г., три дни след избори, и докато цяла България обсъждаше невалидния вот, Софийският университет раздаваше дипломи. Беше красива церемония, изпълнена с клиширани слова и вонящи на нафталин мантии.
Дипломите, всъщност, раздаваше деканът на Хуманитарния факултет, чието име нашият герой така и не си направи труда да запомни. Деканът, когото имената на студентите вълнуваха дори по-малко, обаче, щеше да запомни неговото. Свил вежди и тайно подозиращ, че някоя от секретарките си прави базик с него, старият професор отново запита:
- Има ли тук Клецо Клецов?
За кратко, вниманието му привлече лек смут, възникнал сред иначе отегчената публика и причи ...