8.12.2011 г., 15:42 ч.

Изстрел за петдесет хиляди 

  Проза » Разкази
1070 0 2
6 мин за четене

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:

- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?

- Какво? Кой се обажда?

- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?

Крис се замисли, след това отговори:

- Защо аз и какво трябва да направя?

- Ти си, защото носиш пистолет и две хиляди евро в джоба.

Крис посърна. Значи някой знаеше за колета, който бе получил днес по погрешка. Явно му го бяха пратили целенасочено, за да изглежда по погрешка.

- Ако искаш и останалите петдесет хиляди, трябва да използваш пистолета. Съгласен ли си?

Крис си помисли: разиграват ме, може да целят да ме натопят за убийство, но пък защо ще ми дават и две хиляди евро гаранция, ако е така? Ако не целят това, петдесетте хиляди пък ще ми дойдат добре в тая криза. Ама човешки живот...

- Кого трябва да убия?

- Няма да разбереш, ако се съгласиш, получаваш парите още днеска по банков път. Работата ти е насрочена за утре.

Крис се подвоуми, но накрая каза (като си помисли какъв живот щяха да заживеят той и приятелката му Мерилин):

- Приемам.

Същия ден Крис видя, че сметката му бе нараснала с още петдесет хиляди евро отгоре.

Когато я провери, му се обадиха отново:

- Иди утре в един и половина на площад ,,Джеръми Бентъм“. На паркинга ще спре лимузина с черни стъкла и сериен номер W 972 WK. Стреляй в задното стъкло от дясната страна на лимузината.

И докато в главата на Крис се заформяше план въобще да не стъпва на площада, а да изтегли парите и да офейка, непознатият мъж продължи:

- И ако все пак си помислил да изтеглиш парите и да се чупиш, знай, че държим Мерилин и ако го направиш, ще я убием.

Сърцето му се качи в главата и затуптя с бесни обороти. В следващия момент чу гласа на приятелката си в слушалката:

- Крис, моля те, не го прави, не искам да умирам.

- Мерилин! Мерилин, дръж се, ще те измъкна!

Отново чу гласа на непознатия:

- Но можеш и да се откажеш и ние ще ти я върнем жива и здрава, но парите ти ще се изпарят от банката. Изборът е твой!

- Майната ви, добре, ще ви свърша работата, само не я наранявайте!

- Няма дори да я докоснем с пръст – отвърна непознатият, след което затвори, а Крис бе обзет от неконтролируем гняв.

Ами ако не му я върнеха, ако я убиеха въпреки всичко? Така, както караха него да убие непознат, макар и гангстер.

Защото за какво друго би си помислил човек, ако трябваше да убива някой в лимузина?

Реши на всяка цена да свърши работата, за да види Мерилин жива и заедно да заживеят нов живот с парите.

 

На следващия ден в един и половина Крис бе на определеното място на площада. Стоеше дегизиран между храстите и дърветата в парка, който граничеше с паркинга и площада до него.

Не чака дълго и съвсем скоро лимузината се появи. От нея излязоха двама бодигарда и застанаха от другата страна на автомобила.

Крис очакваше да изведат човека, но това не последва. Вместо това, мъжете се втренчиха в средата на площада, където една от кандидатстващите за място в парламента партии провеждаше митинг.

Крис се концентрира, прицели се (всичките му мисли в момента бяха за Мерилин) и стреля.

Чу се пукот на стъкло. Бодигардовете се обърнаха, прикриха се зад колата и извадиха пистолетите си. Хората погледнаха ужасени към лимузината, след това повечето от тях се разбягаха. Крис стоеше в прикритието си между храстите, притихнал в напрегнато очакване, без да може да помръдне. Докато мъжете, скрити зад прикритието си, се мъчеха да разберат откъде точно е стрелял (защото край него имаше цяла алея от храсти и дървета), вратата на лимузината изненадващо се отвори и отвътре изпадна трупът на човека, когото Крис бе убил.

Това беше не някой друг, а Мерилин, с пръснат череп и кръв, обагрила в червено русите ù коси.

Крис изтърва пистолета. Не, не беше истина! Това беше невъзможно!

Мутрите сякаш го бяха видели, но не излизаха от прикритието си. Повечето хора на паркинга бяха избягали надалеч от страх и сега той беше почти пуст.

Телефонът на Крис отново иззвъня. Той го вдигна с треперещи ръце и гласът на непознатия каза в слушалката:
- Поздравления, Крис. Току-що изкара петдесет хиляди евро – толкова, колкото струва човешкият живот за теб. Нужен ти беше само един изстрел – изстрел за петдесет хиляди.

 

К Р А Й

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??