8.12.2011 г., 15:42

Изстрел за петдесет хиляди

1.4K 0 2
4 мин за четене

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:

- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?

- Какво? Кой се обажда?

- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?

Крис се замисли, след това отговори:

- Защо аз и какво трябва да направя?

- Ти си, защото носиш пистолет и две хиляди евро в джоба.

Крис посърна. Значи някой знаеше за колета, който бе получил днес по погрешка. Явно му го бяха пратили целенасочено, за да изглежда по погрешка.

- Ако искаш и останалите петдесет хиляди, трябва да използваш пистолета. Съгласен ли си?

Крис си помисли: разиграват ме, може да целят да ме натопят за убийство, но пък защо ще ми дават и две хиляди евро гаранция, ако е така? Ако не целят това, петдесетте хиляди пък ще ми дойдат добре в тая криза. Ама човешки живот...

- Кого трябва да убия?

- Няма да разбереш, ако се съгласиш, получаваш парите още днеска по банков път. Работата ти е насрочена за утре.

Крис се подвоуми, но накрая каза (като си помисли какъв живот щяха да заживеят той и приятелката му Мерилин):

- Приемам.

Същия ден Крис видя, че сметката му бе нараснала с още петдесет хиляди евро отгоре.

Когато я провери, му се обадиха отново:

- Иди утре в един и половина на площад ,,Джеръми Бентъм“. На паркинга ще спре лимузина с черни стъкла и сериен номер W 972 WK. Стреляй в задното стъкло от дясната страна на лимузината.

И докато в главата на Крис се заформяше план въобще да не стъпва на площада, а да изтегли парите и да офейка, непознатият мъж продължи:

- И ако все пак си помислил да изтеглиш парите и да се чупиш, знай, че държим Мерилин и ако го направиш, ще я убием.

Сърцето му се качи в главата и затуптя с бесни обороти. В следващия момент чу гласа на приятелката си в слушалката:

- Крис, моля те, не го прави, не искам да умирам.

- Мерилин! Мерилин, дръж се, ще те измъкна!

Отново чу гласа на непознатия:

- Но можеш и да се откажеш и ние ще ти я върнем жива и здрава, но парите ти ще се изпарят от банката. Изборът е твой!

- Майната ви, добре, ще ви свърша работата, само не я наранявайте!

- Няма дори да я докоснем с пръст – отвърна непознатият, след което затвори, а Крис бе обзет от неконтролируем гняв.

Ами ако не му я върнеха, ако я убиеха въпреки всичко? Така, както караха него да убие непознат, макар и гангстер.

Защото за какво друго би си помислил човек, ако трябваше да убива някой в лимузина?

Реши на всяка цена да свърши работата, за да види Мерилин жива и заедно да заживеят нов живот с парите.

 

На следващия ден в един и половина Крис бе на определеното място на площада. Стоеше дегизиран между храстите и дърветата в парка, който граничеше с паркинга и площада до него.

Не чака дълго и съвсем скоро лимузината се появи. От нея излязоха двама бодигарда и застанаха от другата страна на автомобила.

Крис очакваше да изведат човека, но това не последва. Вместо това, мъжете се втренчиха в средата на площада, където една от кандидатстващите за място в парламента партии провеждаше митинг.

Крис се концентрира, прицели се (всичките му мисли в момента бяха за Мерилин) и стреля.

Чу се пукот на стъкло. Бодигардовете се обърнаха, прикриха се зад колата и извадиха пистолетите си. Хората погледнаха ужасени към лимузината, след това повечето от тях се разбягаха. Крис стоеше в прикритието си между храстите, притихнал в напрегнато очакване, без да може да помръдне. Докато мъжете, скрити зад прикритието си, се мъчеха да разберат откъде точно е стрелял (защото край него имаше цяла алея от храсти и дървета), вратата на лимузината изненадващо се отвори и отвътре изпадна трупът на човека, когото Крис бе убил.

Това беше не някой друг, а Мерилин, с пръснат череп и кръв, обагрила в червено русите ù коси.

Крис изтърва пистолета. Не, не беше истина! Това беше невъзможно!

Мутрите сякаш го бяха видели, но не излизаха от прикритието си. Повечето хора на паркинга бяха избягали надалеч от страх и сега той беше почти пуст.

Телефонът на Крис отново иззвъня. Той го вдигна с треперещи ръце и гласът на непознатия каза в слушалката:
- Поздравления, Крис. Току-що изкара петдесет хиляди евро – толкова, колкото струва човешкият живот за теб. Нужен ти беше само един изстрел – изстрел за петдесет хиляди.

 

К Р А Й

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...