Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори:
- Защо аз и какво трябва да направя?
- Ти си, защото носиш пистолет и две хиляди евро в джоба.
Крис посърна. Значи някой знаеше за колета, който бе получил днес по погрешка. Явно му го бяха пратили целенасочено, за да изглежда по погрешка.
- Ако искаш и останалите петдесет хиляди, трябва да използваш пистолета. Съгласен ли си?
Крис си помисли: разиграват ме, може да целят да ме натопят за убийство, но пък защо ще ми дават и две хиляди евро гаранция, ако е така? Ако не целят това, петдесетте хиляди пък ще ми дойдат добре в тая криза. Ама човешки живот...
- Кого трябва да убия?
- Няма да разбереш, ако се съгласиш, получаваш парите още днеска по банков път. Работата ти е насрочена за утре.
Крис се подвоуми, но накрая каза (като си помисли какъв живот щяха да заживеят той и приятелката му Мерилин):
- Приемам.
Същия ден Крис видя, че сметката му бе нараснала с още петдесет хиляди евро отгоре.
Когато я провери, му се обадиха отново:
- Иди утре в един и половина на площад ,,Джеръми Бентъм“. На паркинга ще спре лимузина с черни стъкла и сериен номер W 972 WK. Стреляй в задното стъкло от дясната страна на лимузината.
И докато в главата на Крис се заформяше план въобще да не стъпва на площада, а да изтегли парите и да офейка, непознатият мъж продължи:
- И ако все пак си помислил да изтеглиш парите и да се чупиш, знай, че държим Мерилин и ако го направиш, ще я убием.
Сърцето му се качи в главата и затуптя с бесни обороти. В следващия момент чу гласа на приятелката си в слушалката:
- Крис, моля те, не го прави, не искам да умирам.
- Мерилин! Мерилин, дръж се, ще те измъкна!
Отново чу гласа на непознатия:
- Но можеш и да се откажеш и ние ще ти я върнем жива и здрава, но парите ти ще се изпарят от банката. Изборът е твой!
- Майната ви, добре, ще ви свърша работата, само не я наранявайте!
- Няма дори да я докоснем с пръст – отвърна непознатият, след което затвори, а Крис бе обзет от неконтролируем гняв.
Ами ако не му я върнеха, ако я убиеха въпреки всичко? Така, както караха него да убие непознат, макар и гангстер.
Защото за какво друго би си помислил човек, ако трябваше да убива някой в лимузина?
Реши на всяка цена да свърши работата, за да види Мерилин жива и заедно да заживеят нов живот с парите.
На следващия ден в един и половина Крис бе на определеното място на площада. Стоеше дегизиран между храстите и дърветата в парка, който граничеше с паркинга и площада до него.
Не чака дълго и съвсем скоро лимузината се появи. От нея излязоха двама бодигарда и застанаха от другата страна на автомобила.
Крис очакваше да изведат човека, но това не последва. Вместо това, мъжете се втренчиха в средата на площада, където една от кандидатстващите за място в парламента партии провеждаше митинг.
Крис се концентрира, прицели се (всичките му мисли в момента бяха за Мерилин) и стреля.
Чу се пукот на стъкло. Бодигардовете се обърнаха, прикриха се зад колата и извадиха пистолетите си. Хората погледнаха ужасени към лимузината, след това повечето от тях се разбягаха. Крис стоеше в прикритието си между храстите, притихнал в напрегнато очакване, без да може да помръдне. Докато мъжете, скрити зад прикритието си, се мъчеха да разберат откъде точно е стрелял (защото край него имаше цяла алея от храсти и дървета), вратата на лимузината изненадващо се отвори и отвътре изпадна трупът на човека, когото Крис бе убил.
Това беше не някой друг, а Мерилин, с пръснат череп и кръв, обагрила в червено русите ù коси.
Крис изтърва пистолета. Не, не беше истина! Това беше невъзможно!
Мутрите сякаш го бяха видели, но не излизаха от прикритието си. Повечето хора на паркинга бяха избягали надалеч от страх и сега той беше почти пуст.
Телефонът на Крис отново иззвъня. Той го вдигна с треперещи ръце и гласът на непознатия каза в слушалката:
- Поздравления, Крис. Току-що изкара петдесет хиляди евро – толкова, колкото струва човешкият живот за теб. Нужен ти беше само един изстрел – изстрел за петдесет хиляди.
К Р А Й
© Пресиян Пенчев Всички права запазени