Изумрудените острови (част)

                   ГРАД ТОРОПО

                  На запад от Изумрудените острови океанът къпел бреговете на континента. Живописно по крайбрежието бил разположен красив и оживен град. Наричали го Торопо. Той притежавал  една изключителна атракция, която го славела по света. В него се намирал цирк „Екзотик”, който бил известен с дресировката на най-различни животни. Артистите били много добри и забавлявали хората със страховитите си номера. Собственик на цирка бил многоуважаваният господин Бегър. Той имал дъщеря, която притежавала красота и талант. Дениса била най-добрата дресьорка на лъвове и тигри. Представленията ù всявали страх и удивление в публиката. Хората се възхищавали на умението ù. Животните били послушни и кротки в нейните ръце.

                   След поредното представление Бегър извикал дъщеря си и ù казал:

                   − Дениса, мисля, че циркът ни се нуждае от свежи попълнения. Животните поостаряха и е нужно да си почиват повече. Предстои ни пътуване по различни градове. Ще има доста тежка и натоварена програма.

                   − Да, тате, знам, че ще е трудно за всички – отвърнала тя.

                   − Предлагам да закупим млади животни и да ги обучим − продължил Бегър.

                   Седнал на един стол и се замислил. Хората му оправяли арената. Почиствали терена и подреждали инвентара. Артистите били се оттеглили вече в съблекалните. Светлините угасвали една след друга.

                  − Дениса, смятам да те изпратя още утре до Изумрудените острови. Ще купиш животни по твой избор! Приготви се за плаване! – решил баща ù.

                   Бегър не дал възможност на дъщеря си за колебания и отлагания. Дениса се приготвила и на сутринта се качила на кораба. С нея тръгнали двама силни мъже, които трябвало да ù помагат.  Въпреки бързото решение на баща ù, тя знаела, че  това пътуване е необходимо. Излязла на палубата и се вгледала в океана. Корабът се издигал и спускал по тежките вълни. Вятърът развявал дългата ù червена коса и галел раменете ù. Дениса притежавала огнена красота и твърд характер. Със зелените си очи омайвала всяко живо същество. Такава сила излъчвал погледът ù, че дори лъвовете и тигрите се смразявали и ù се подчинявали. Имала невероятен подход към животните. Тя много ги обичала, а те направо не можели да живеят без нея. Помежду им лежала една невероятна хармония и взаимна привързаност.

                   Предстояло дълго пътуване. Придружителите на Дениса не се отделяли от нея. Те били много щастливи от неочакваното приключение, което Бегър им предоставил. Но най-много се радвали от факта, че ще придружават прелестната му дъщеря. Обикаляли около нея и изпълнявали желанията ù. Тя непрекъснато им намирала работа, а когато били по-свободни, разговаряли помежду си.

                   − Какво мислите вие, какви животни да закупим? – запитала ги тя.

                   − Каквито решиш, Дениса, ти избираш! Ние ще подкрепим твоите решения – отвърнали те.

                   − Добре, вижте в далечината! Като че ли това са делфини. – посочила тя към хоризонта.

                   Океанът блестял от слънчевите лъчи, а там далече безгрижно препускали групичка делфини. Било изключително приятно да се съзерцава водната необятност. Дениса стояла на палубата и нямала намерение да се прибира в каютата си. 

                   Не след дълго времето се влошило. Едри капки дъжд закапали тежко върху океана. Тъмни облаци скрили слънцето. Вятърът задухал още по-силно. Вълните станали огромни. Гръмотевици зловещо затрещели и безчет светкавици озарили черното небе.

                   Без да подозира, Дениса вече била открита от Огнен владетел, който предизвикал този обрат във времето.

СЛЕДВА...