Жана стана от леглото и погледна през прозореца. Той беше толкова прашен, че през него светът навън изглеждаше обвит от мръсна пелена, която видимо задушаваше хората по улицата.
Така се чувстваше и Жана. Беше оставила поредната неуспешна връзка зад гърба си, беше продала душата си за чаша мартини и една забвана вечер. След това всичко изчезваше сякаш не е било, но душата тежеше повече от преди. Въпреки угризенията тя продължаваше да води този живот, който майка й би нарекла неморален. За Жана той беше начин да оцелее, да потърси надежда. Но всеки път надеждата се сриваше за една нощ, за да се роди пак на следващата вечер.
Ролята, която играеше определено не й харесваше, но нямаше избор сега, когато плуваше машинално в дълбоките води. Не беше усетила кога е стигнала толкова дълбоко, но сега прекрасно знаеше къде се намира и че нямаше как да се измъкне жива от положението, в което се намираше.
Погледът й и тази сутрин беше замъглен, а в главата й пулсираха хиляди нишки, които сякаш имаха ...