22.04.2014 г., 18:10

Желание

1.1K 0 0
1 мин за четене

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
-    Какво е това? – попита тя.
-    Нещо като еликсир – прокашля се той. –  Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е толкова крехко, че може да се счупи изпод пръстите ù. Подаде му го бързо и изнервено.
-    Какво има? – попита той.
-    Нищо… просто… не знам, странно е.
-    Защо? Това нещо е способно да реши проблема ти.
-    Ами ако не успее? В смисъл, сигурен ли си, че ще си свърши работа?
-    Да, сигурен съм. Знаеш ли изобщо от какво е направено?
-    Не ми се слушат празни приказки. Още по-малко легенди.
-    Не, истина е. Тази течност съдържа няколко сълзи на Луната,  три кихавици от змия и прашец от крилцата на зимна фея.
-    О, да, убеди ме.
-    Е, ако искаш вярвай, тогава аз ще го изпия – и той тръгна да отваря шишенцето.
   Тя затаи дъх и го грабна от него.
-    Ако някой ще пие от еликсира, това ще съм аз! – Каза тя уверено и махна тапата.  Изпи съдържанието на дъх, а после затвори очи и си намисли желанието.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иветтт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...