Жени с характер
Не ще и дума, късметлия съм аз. От години си имам не една, а три любовници. За яд и завист на другите мъже. Пък на това отгоре, моите са огнени любовници, наистина огнени. Не внимавам ли с тях, изгарят ме. Както се казва - жени с характер.
Повечето си време прекарвам с русата. Тя е най-властната от Светата троица. Колкото по-силно впримчва една любовница, толкова по-дълго трябва да си с нея и колкото повече иска, толкова повече е редно да ѝ даваш. Аз поне така правя, затова почти постоянно съм с русата. Тя знае, че имам и други жени, но не я е грижа. Даже въобще не ѝ е любопитно какво правя с тях. Стига ѝ, че на нея отделям кажи-речи цялото си време.
- Ходи с която си щеш - каза ми веднъж русата. - Но не забравяй, че най-много време си длъжен да отдаваш на мен.
Когато една любовница те задължи за нещо, то има силата на закон. На конвенция даже.
Ей така русата си изгради предимство пред останалите жени, с които ме дели. Тя разполага с най-голямата част от моето време и добре знае старата мъдрост, че който е първи по време е най-силен по право. Осъзнала превъзходството пред конкурентките си, друг път тя ми заяви:
- Без мен си за никъде. Аз може да ти изяждам времето и нервите, ама не съм животоизстисквачка като черната и рижата. Мен ако ме изгубиш, сам си изгубен. Онези двенките ще те пратят или в лудницата, или в гроба.
Понечих да припомня на русата, че веднъж нейните приумици за малко да ме пратят в затвора. Което едва ли представлява по-добро убежище от жълтата къща или дървения сандък. Но реших, че е по-разумно да не отварям дума за това. Аферата смълчано си беше издъхнала, удавена от потоп от неосъществени обстоятелства, че бе излишно да я съживявам. Пък и всички забъркани бяхме най-официозно и протоколно оневинени. Но то беше момент, когато заради русата наистина можеха да ми надянат ризка на райе.
Понякога тя лекичко ми отпуска юздите. Веднъж-дваж годишно ме оставя на мира за известно време. Тогава не изисква да съм с нея, а ме оставя да правя каквото си поискам. Но и в тези редки мигове тя е в пълно съзнание за собствената си важност:
- Хайде, отдъхни си малко. После пак ще се върнеш при мен, ти без мен не можеш. А аз те искам отпочинал и свеж, друг не ми трябваш.
Такава е русата. Жена с характер.
Съвсем друго е с черната. Но и тя е жена с характер. Черната не е така вманиачена по мен, затова хич не ми изяжда времето. За сметка на това похапва с големи залъци от доходите ми. Тя си има вземане-даване с много други мъже. Вземането е от нея, даването е от тях. Обаче да не си помислите, че на черната не ѝ достига целомъдрие или мозък. Ами! Тя е съвсем с всичкия си, при това е много умна и добросъвестна дама.
Тя е брюнетка с много класа и стил. Скъпа жена е и не всеки може да си я позволи, макар тя да поддържа отношения с немалко господа. Подбира ги според възможностите им, никак не си губи времето със закъсали мъже и мизерници. Запознах се с нея благодарение на един обемист банков директор и още на първото ни интимно рандеву тя ми разясни правилника си:
- Тази игра е моя игра. Ти никога не можеш да ми бъдеш равноправен партньор, нито равностоен опонент. Аз съм винаги отгоре, а ти - винаги отдолу. Идваш, отчиташ се, отиваш си.
- Но това никак не е честно - запротестирах аз, - всичко е в твоя полза. Не може ли да поразчупим малко правилата?
- Не може. Правила, които работят добре, не се променят.
- Да, ама те работят добре само за теб. Защо да е така?
- Защото ти имаш по-голяма нужда от мен, отколкото аз от теб. Мога да намеря десетки като теб. Даже стотици. Мъжете като теб не са се свършили.
Права беше. Не можех без нея, докато тя без мен все щеше да се оправи. С любовниците все е така.
Срещите ми с черната се отличават с дискретност и изключителна предвидимост. Посещавам я веднъж месечно. Винаги на десето число, винаги на неин терен и в много делова обстановка. От години е така и правилата ѝ никога не се менят. А с времето разбрах, че нямам никакъв интерес да настоявам за промяна. С черната всякаква промяна би ме поставила в още по-лошо положение. Затова ѝ се отчитам всеки месец и си трая. Русата може да прилича на страстна усойница, но черната е хладнокръвна пепелянка. Смъртоносна отрова! И гони своето докрай. Добре помня какво стана, когато веднъж се забавих с няколко дни преди да ида при нея. Тя ме изгледа с неописуемите си очи - очи на убиец в минипола и чорапогащник! - и ми изсъска:
- Ако някой път не дойдеш, мисли му!
Аз напълно осъзнавам сериозността на това положение. Ако дете ти каже "мисли му", значи ти се е обидило за нещо и трябва да му се извиниш. Ако друг мъж ти каже "мисли му", значи ти се заканва и на мига трябва да му фраснеш един в мутрата. Но ако любовница ти каже "мисли му", значи наистина трябва да му мислиш. Пък като го е изрекла черната, тя ли не знае как да ти направи черен живота!
Това представлява черната. Жена с характер.
Червенокосата е енигма; тя е лишена от всякаква предвидимост. Никога не зная кога ще ме навести. Да, тя прави наопаки на черната: не вика при себе си, а сама идва при мен. Без да пита удобно ли е, не съм ли зает - наумила ли си е, не можеш да я спреш. Пък и мъчно се пропъжда, дошла ли е веднъж, седи и си тръгва чак като си реши. На червенокосата ѝ е навик да ме посещава тъкмо когато нещо важно ме занимава.
- Дойдох да те видя, сладък - ще ми каже червенокосата и ще се сгуши в мен като дете.
- Но, сладка, аз трябва да тръгвам сега - ще отговоря припряно аз.
- Тогава идвам с теб.
- Не може, важно е.
- Нищо не е тъй важно като мен. Нали, сладък? Идвам и толкова.
Наистина толкова! Идва, остава и аз не мога да гъкна. Хем все се съпротивлявам в началото, но тя умее да ме подчинява както никой друг. И не е нито властна като русата, нито силна като черната, тъй е крехка и гальовна тя! Не мога да ѝ устоя и се потапям в мекотата на нейните обятия. Тогава тя ме завладява всецяло, а аз съм вече пленник без оръжие и без слова - на такава нежна господарка в плен! И усещам как не мога да сторя нищичко без нейно позволение. Накрая тя ще си замине по свое желание. Ще си замине с тази нейна тиха внезапност и аз знам, че някой ден пак ще дойде при мен. Някой ден, но кога - това съвсем не зная.
Толкова за рижата. Жена с характер.
Е, не искам да се хваля, но виждате - имам с какво. Три хубавици и трите на разположението ми. Три орисници, три спотаени въздишки, три начертани съдби.
Ама съм забраван! Забравих да ви ги представя. Русата се казва Работа, черната - Ипотека, а червенокосата - Умора. От огъня са родени, живеят за да изгарят. Както казах, жени с характер!
© Дон Бъч-Странски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Скъпи Роси, Марко и Деси, благодаря и на тримата за интереса и вниманието към тази работа! Имате моите безрезервни извинения за закъснението ми - по ред неинтересни причини отсъствах дълго от сайта.
-
Здравей, поздравления за разказа. Плавно и завладяващо написано. Неочакваният финал-развръзка прави разказа запомнящ се.
-
Класика, човече! Невероятен си !
Казах си - има нещо тук. Аз едва се оправям с една жена, а човекът има три.
Има нещо, което не е наред. Сега се успокоих.
Поздрави за остроумната творба Дон Бъч. -
Остроумно написан разказ. Браво!
-
Скъпи приятели, трогнат съм от вниманието Ви и благодаря на всички! И както приляга на един благодарен човек, ще Ви издам една малка тайна: в реалния живот на мен ми провървя повече отколкото на героя ми. С русата съм в 'отворена връзка' и, може да се каже, аз я водя, а не тя мен; с брюнетката имах само лек флирт преди време, но отклоних всякакво обвързване; с рижата засега съм в сепаративен мир - макар да не се знае колко траен ще е. А питиетата си действително пия в компанията на г-ца Наслада - пък понякога и на конкурентките ѝ
На всички желая здраве и здраво перо, щастливи мигове и творчески избухвания! -
Ех,тия мъже!!....Докъде стигат във фантазиите си...,та края беше логичен!Това ми напомни един стар виц-на зададения въпрос на кой мъж колко жени му трябват и отговорът бил:На лекаря-две-жена и медицинска сестра/втората изпълнява и друга роля../На художника-жена,летен модел и зимен модел ,На всеки шеф-жена и секретарка,и двете му харчат парите,но той е повече със секретарката .На инженера-жена и любовница-жената мисли,че е при любовницата,любовницата мисли,че е при жената,а той си чертае,е,е....Но ти,Дон Бъч,сладкодумно пишеш!
-
Човек с една любовница трябва да внимава, но с три си е направо екстремизъм Страхотна идея и изпълнение!
-
Още в началото имах предчувствие за подобен финал и нямах търпение да видя как ще ни изненадаш. Много хубаво се е получил.
-
Ей, голямо командване пада на твоя герой. Е, щом е щастлив...няма да го съжаляваме. Много хубаво си го написал.
-
Хубави съвети давате за четвърта - мисля, че точно това е идеята на разказа - разкъсвани между тия трите, не ни остават време и сили за важните неща
-
Щом не те сменят, значи те харесват!😃
-
Удоволствие е да се четат твоите разкази Дон Бъч. Непредвидим страхотен финал.
-
Дон Бъч, винаги е било удоволствие да те чета, и в духа на празника, а и в унисон с другите, които са коментирали, аз пък ти пожелавам една героиня, не любовница, а жена, наречена Обич, защото тя си върви с всички екстри , та и отгоре.. Имаш остър поглед да забелязваш и свързваш чисто женски черти със социалните аспекти на живота ни. Честит празник и продължавай да пишеш все така!
-
Изненадващ край.Присъединявам се към съвета на Greg, липсва ти най-важната, бих я нарекла Наслада.
Късмет! -
Ха ха. Не си за завиждане. Съветвам те да си намериш четвърта любовница- Удоволствие. Отличен разказ и финалът е страхотен.
-
И аз бях на път да ти завидя, ама... Не е за завиждане. Но пък е хубаво написано. Поздрави!
-
Тъкмо да ти завиди човек и ...бам! - започва да ти съчувства, защото и той си има вземане - даване с тия трите. Леко и много приятно за четене, въпреки сериозния житейски многоъгълник
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
