kopele (Ирен Попова)
100 512
11.01.2011 г., 19:39 ч.

Жертвоприношение. 

  Проза
790 0 5
1 мин за четене

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че вече не я усещам. Пробождаш плътта ми. Събличаш я. Безсрамно и безочливо. Искаш да я свалиш от душата ми. Нея хвърляш в жертвоприношение в кладата на погледа си. Отдавна сме си чужди. Питам се на кого ли ще я поднесеш, когато вече нямаш нужда от нея. Душата ми е календар за разочарования. Или беше. Гори по-бързо от слама. Гледам я отстрани как се сгърчва като клоните, уцелени с куршума на студения вятър. На пръв поглед прилича малко на танц. Но когато човек се доближи, ще чуе глухите ù писъци. Малко ù остава. Обречена е.
А пък после ще се наречеш снизходителен. Чудя се дали ще имам шанс да се откопча от пръстите ти. Изгорелите дати са спомените ми. Наивно е да вярвам, че соленото на сълзите ми ще ги върне. Просто трябва да избягам. С това, което ми е останало.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря!
  • Навярно, когато човек обича до болка, осъзнавайки несподеленоност на силата на чувствата, в определен момент, хващайки се като удавник за сламка, раделя душата от плътта си. Не иска да губи. Хората сме устроени така, че в повечето случаи не умеем да гуми с достойнство, може би заради егото си, може би заради силата на чувството за притежание, може би заради навика и искайки да задържим нещо, което изтича като пясък през пръстите, губим душата си. После дълго я търсим, за да я намерим...Но чак когато започне да ни липсва...
    Страхотна си, Иренче!
    Прегръщам те!
  • хубаво е, че чувстваш и пишеш по този начин...
    най-вече искрено и много красиво..
  • БЛагодаря ти, Стефка!
  • Отново ми хареса, момиче. И то много! Опази си душата и чувствата...иначе боли. И то много! Поздравчета!
Предложения
: ??:??