Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живееш, тогава наистина си Христов. Нищо външно не може да те отдели от Него, както и нищо вътрешно. Ти се движиш, дишаш и съществуваш в Него.

 Тежките драперии се отместиха. Всички мислеха, че Той ще бъде там, но Той не беше там. Стоеше изправен в края на храма докосвайки с ръката си едно дете. То се усмихваше и разговаряше с Него. Христос също се усмихваше, защото виждаше Себе си в това дете, живееше в сърцето Му. Многобройните статуи от хора, обърнати с гръб към Христос и с лице към амвона, не забелязваха нищо. Те дори не усещаха топлината която идваше зад гърбовете им. Толкова бяха съсредоточени и вглъбени, прехвърляха на ум греховете си, брояха парите си мисловно, угрижени за утрешния ден. Изпълняваха стриктно повеленията на църквата и се надяваха, че ще се спасят. Дали ако Христос мине между редовете, те ще Го забележат? Ще Го разпознаят ли? Или ще го помислят за някой от разпоредителите? Може ли да бъде благословен някой който е затворен за благословение? Който смята, че източника на благословение е „там“ и само „там“? Него Го няма, Той възкръсна! Вече не е в пещерата! Там или тук, или никъде, но никой не знае откъде идва и накъде отива Светия Дух. Виж! Зад завесата на храма Го няма Бог! Там, където никой не очаква, там е! Кажи на хората, че когато са с гръб към Христос, пропускат славата Му, пропускат Него самия.

 Христос не се впечатлява някой да Му служи. Бог няма нужда някой да му служи или да Го обслужва. Хората имаме нужда от това да служим на Бог, за да Го опознаем и да се доближим до Него. Хората имаме нужда от служения за Христос и различни служители, но Бог не се впечатлява нито от служители, нито от служения. Той се впечатлява от простотата и чистотата на сърцата и от това дали са Го допуснали със свободната си воля да живее в тези сърца. Впечатлява се още от скромното признание: Всичко считам за измет, Господи, само Теб да придобия! Аз съм нищо, но Ти който живееш в мен си всичко! Чрез твоята помощ аз съм това което съм и мога да стана всичко за всички, за да бъдат придобити за Твоето Царство!“

Изкуство е да си жив сред мъртви. Изкуство е да поддържаш живота си в Христа сред гробници и мъртвешки кости. Изкуство е да си живо цвете насред трънено поле, суха почва и безводие. Да намериш Христос в религията?! Един лъч светлина като оксижен си проправя път изпод тежките драперии на завесите на храма. Завесите на храма са отдавна раздрани, но „те“ отново ги сложиха. Така поставиха бариера между Бог и хората. Бариера която Христос отдавна е премахнал. Хора, които се считат за богопомазани. Освен тях никой няма право да говори от името на Бога или да говори с Него.