Животът Ми Като Пиеса

Действащи лица:


Шапкарката
Ло
Ло Разказвачката
Джаджа
Испанецът
Госпожица By-The-Way или Представа за Нея
Дамата С Камилите
Аз
Тя

Intro

Ло Разказвачката
Шапкарката
Аз

Излизам на сцената с ръце в джобовете.
Подритвам страховете си разсеяно.
Докато говоря, зад мен се промъква Ло Разказвачката.

Аз:
Тя е нищо друго освен два сини рубина, макар сини рубини да няма, и слънце в устата, когато тя се усмихне цялата стая е в слънце и всичко замлъква, притихва, оглушава в очакване на думите да се случат една подир друга от устата й... Шапкарката може да е с Нея, може да е с Мен, така, както аз мога да избера Някого и да съм с Него...

Ло Разказвачката минава тихо зад мен и слага ръка на рамото ми.

Ло Разказвачката:
Но сега Шапкарката е с Нея. Не е с Теб и отвътре се рушиш, късаш се, проклинаш се, мразиш се. Мразиш се с главно „М”. Как и защо допусна да се засищаш само с трошички...?!

Аз:
Откъде знаеш това?

Ло Разказвачката:
Аз знам много неща и нищо.

Осветлението изгасва.
Чува се гласът на Шапкарката.

Шапкарката:
Обичам те. Нищо, че не го показвам...

Аз:
...И поглъщам трошичките жадно... Всеки път чакам следващите...

Шапкарката:
Нали знаеш, че те обичам? Ти значиш много за мен...

Син прожектор. Намирам се на ръба на сцената. Клатя краката си.

Аз:
Преглъщам трошичките и искам още думи, още... ОЩЕ! Хайде! Къде ми е дозата?! ОЩЕ! Превърнали сме се в нищо повече и по-малко от колеги в изкуството на самозаблуждаването – мислехме, че ще ние е достатъчно да бъдем в междинно положение – нито едното, нито другото... А сега... Теглим последствията от решенията си...
Реших!
Ще основа клуб на име: „Мразя думи, неподплатени с действия” или просто МДНД.

I

Дамата С Камилите
Госпожица By-The-Way или Представа за Нея
Аз

На сцената има килим, две възглавници, лилав чайник с две чаши за чай. Влизаме заедно с Дамата С Камилите.

Дамата:
Истината е, че няма как да загубиш нещо, което никога не си притежавал... Сещаш ли се?

Наливам чай.

Аз:
Тази твоя обяснителна интонация... Сякаш говориш за десетични дроби...

Дамата:
О, я стига! Никъде не виждам табелка „Драматичен Театър”, така че...

Аз:
Нима?

Соча нагоре с пръст.
Тя поглежда изненадано.
Там виси табела с надпис: „Драматичен Театър”.

Дамата:
О!

(Това е единственото, което може да се каже в подобни моменти.)

Разнася се добре познатият ни глас на Госпожица By-The-Way, но тъй като тя винаги присъства чрез отсъствието си, на сцената витае само Представата за Нея.

Госпожица By-The-Way:
By the way, ти защо си тук?

Дамата:
Къде ТУК?

(С раздразнение, тъй като все още не е простила на Госпожицата Голямата й Изцепка с внезапното изчезване от тяхната мъничка квартира.)

Г. :
Имам предвид Града на Мъдростта, of course.

Д. :
Ами не мога да ти кажа, защото е тайна. Занимавам се със ССО.

Г.:
Oh, really? Не знаех, че се занимаваш със Сложни Сексуални Открития!

Д.:
Не! Строго Секретна Операция.

Обръща се към мен.

Д.:
Трябва да спиш, ей...

Аз:
Как така?!

Д.:
За да стигнеш до Кулминацията Си...

Аз:
Не знаех, че имам... Кулминация?!

Д.:
Кулминацията, твоята Кулминация е невъзможна да се случи в Реалността, затова трябва да я изживееш Насън, сега разбираш ли?

Аз:
О!

(Това е единственото, което може да се каже в подобни моменти.)




II

Ло
Ло Разказвачката

Ло лежи на сцената и не диша. Облечена е с бяла рокля с дълги ръкави.
Влиза Ло Разказвачката. Подмята в ръце слушалки.

Ло Разказвачката:
Ло-гично някак си Ло ОТНОВО се счупи. Не, не ПАК, а ОТНОВО... И както винаги никой не иска да я събере... Нея и нейните многоточия... Ло-шото е, че тя се разпада съвсем тихо, едва доловимо. Ако се разпадаше шумно, все някой щеше да я забележи и да и помогне... Но тя си е все така бяла... и незабелязана... Всъщност тя е почти толкова бяла, колкото незабелязана.

III

Испанецът
Аз

На сцената е лято. Слънчево и безгрижно летя. Приземявам се до Испанеца.

Испанецът:
А, ей го най-големия гей на света!

Смее се.

Аз:
Мда, най-големият след баща ти.

Прегръщаме се приятелски.
Съотношението на моята Грозота и неговата Красота е 10:1 в негова полза. Мамка му.

Аз:
Ти си сън, нали?

Испанецът:
Ем... при вас обратните сигурно и тези неща са обърнати.

Аз:
При нас бисексуалните нещата са си съвсем същите, просто сме мъничко... раздвоени... Пък и нали ти се броиш към тази категория?

И:
По-тихо!

Аз:
Никой ли не знае?

И:
Никой.

Аз:
БА, никой! На тебе на челото ти е написано!

Той ме гледа кръвнишки. Малка пауза. Сяда малко по-близо до мен.

Аз:
Не ме трогваш изобщо.

Приближава се още малко.
Аз:
Ама никак даже.

И:
Не се дръж като педал!

Смеем се.
Отново банално мълчание.

Аз:
Гон, обичаш ли ме?

И:
„Опитай пак!”

Аз:
Майната ти и на теб и на остроумието ти...

И:
Не, всъщност ти си най-симпатичнят пе...

Аз:
...бисексуален...

И:
Така, де, същото!

Аз:
НЕ, НЕ Е СЪЩОТО! ИМА РАЗЛИКА!

И:
Добре де... Съжалявам... И какво си се развикал така? Тука да не ти е театър?!

Поглеждам го многозначиетелно.

И:
...Или пък...

Поглежда нагоре и вижда табелата „Драматичен театър”.

И:
Добре де, идеята ми беше, че те обичам почти толкова, колкото обувките си Converse, нищо че мама ги изхвърли...

Аз:
Сега пък ти се държиш като педал...

IV

Джаджа
Ло
Ло Разказвачката
Тя

По средата на сцената има двойна телефонна кабина. Джаджа влиза и набира някакъв номер. Ло лежи на земята. Ло Разказвачката седи в ъгъла на сцената и слуша уокмен. Тихо си тананика. Телефонът в другата кабинка иззвънява.

Джаджа:
Салам Алейкум, Ло! Чуваме ли се?

Ло:
(все още лежи на земята)
Не е важно дали се чуваме, а дали се слушаме.

Джаджа:
Какво правиш там, в Мол-Яб?

Ло:
А... Какво може да правя без теб – умирам.

Д:
Ох, не трябваше да става така...

Тръгва да пее, но пеенето на Ло Разказвачката я обърква.

Ло Р.:
And it seems there’s no way out, it looks like you won’t spread your wings once more… Oh, no, not anymore…

Ло:
Напротив, Джа, така трябваше да стане, за да мога да оценя колко си неоценима... Разбираш ли?

Д:
Не! Не разбирам! Ти се чупиш толкова много... Особено напоследък! Ще започна да си мисля, че ти доставя удоволствие...

Ло Р.:
Oh, no, not anymore… There is no way out, behind that door…

Ло:
Да, бе... Много е приятно... Защо ти не пробваш! Като си говорим за удоволствия, как е Питър?

Д:
Лилав, както винаги... И малко... драматичен.

Ло:
Случва се.

Ло Разказвачката маха слушалките.

Ло Разказвачката:
Ло, вземи се в ръце най-сетне!

Ло:
Сама в ръце не мога да се взема... Освен ако... Не дойде Тя, за да вземе Аз и да ме заведе вкъщи, в гардероба.

Влиза Тя и изнася Ло на ръце от сцената.

Д:
Ало? Ло? Там ли си? Ло-о-о-о?

V

Аз
Ло Разказвачката

Излизам на сцената с дългата бяла рокля на Ло.

Аз:
Почти приятели. Нещо малко повече от приятели. Обичам те и ти го знаеш. Обичам те почти толкова, колкото обувките си Converse. Всички тези думи от Него и от Нея. От Испанеца и Шапкарката. Всички тези думи в крайна сметка с а просто думи... Нищо повече от думи... И от тях боли, защото не са подшити отдолу с действие...

(Докато говоря, Ло Разказвачката излиза на сцената до мен.)

Ло Разказвачката:
Защото Любовта е Рокля, думите са плата за Роклята, ние обличаме в думи Любовта и съшиваме, подплатяваме думите със здравите конци на действията си... Но когато конците не са здрави, а се появяват само на определени места, колкото да не се скъса Роклята...

Роклята ми се разпаря внезапно по шевовете и се свлича на пода.
Оставам гол.
Ло Разказвачката е вперила поглед в публиката.
Осветелението угасва.

¬Аз:
...Тогава настъпва край и единственото, което може да ме утеши, е, че всичко това, което ми се случва, е просто един шибан сън.

Край