Вангел (Серафим)
69 50
28.02.2008 г., 8:06 ч.

Йоана 

  Проза » Други
781 0 4
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва хоризонтът и започва небесният мир. Губим се в широкия, съблечен простор на този ден, пълзим по разтворената длан на времето като крехки светулки. Чакаме.
Вятър иде нейде, захвърленият дъх на някой бог, вятър вие - пей, де кръстосват се реки и времена; стихиен буен вятър иде, грабва мисълта, нахлува в нас и пак изплува празнота; вятър иде, пръсва по света наште мисли - мъниста на гердана скъсан.
Чудно време. Как сплита свойте нежни мрежи във влажните ъгли на моята душа. И пак изпълва ме тъга и още чакам тебе - Любовта.

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??