K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през 1994 отиде на световното в САЩ … и естествено не се върна. Тогава вече можеше.
Не бяхме се виждали петнадесетина и повече години. Не беше си идвал в България. По едно време телефоните между приятели зазвъняха – тогава май още нямаше Facebook или поне не беше толкова разпространен. Така или иначе все още предпочитахме телефонното обаждане пред съобщение в Messenger, WhatsApp или Viber. Та телефоните разтръбиха, че се организира официално посрещане на Бойчо.
Седнахме вечерта в познатата кръчма, която не се беше променила много от времето, когато беше заминал. Всеки го питаше нещо, а той отговаряше лаконично. Бяхме почти целия клас от гимназията. Беше като 24 май.
Най-честият въпрос беше „Е как ...