Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че важна част от живота й се губи и безвъзвратно отминава с времето.
Една нощ сънувала странен сън. Стара и грозна жена, доста злобна на вид, се приближила, дръпнала косата й и я завързала с пъстра панделка. После се засмяла ехидно и заговорила:
- Мислиш си, че си много щастлива и родителите ти те обичат, нали? Сама не знаеш колко се лъжеш, момиче! Ако наистина те обичаха, щяха ли да скрият от тебе брат ти, близнака? Ще отречеш ли, че нощем се будиш и си мислиш дълго какво не ти достига, защо понякога светът ти изглежда празен? - Вещицата, защото това била старата вещица Наина, пак се изкискала злобно.- Те го отнеха от тебе, по-точно, майка ти, още при раждането го отделиха, а вие бяхте свързан ...