Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали свирепи зверове. По пътя ходели много други хора. Някои бързали напред и задминавали човечето, други ходели много бавно. Били тръгнали преди човечето и щели да стигнат много след него.
Едно друго човече настигнало първото. В ръката си държало здраво въже. В този момент вятъра духнал човечето с въжето, и то полетяло към края на пътя. За негов късмет първото човече успяло да го хване.
- Благодаря ти! – казало човечето с въжето.
- Много хубаво въже – казало другото човече.
- Да, вятъра го довя.
- И какво ще правиш с него?
- Не знам, но ми харесва.
- Искаш ли да се завържем един за друг? Така няма опасност вятърът да ни завлече извън пътя.
- Добре. Това е гениална идея. – Развълнувало се човечет ...