Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой

Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,

че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се

от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, където

победил най-неочаквано руския грамад Карелин. Сравних Гарднър с Давид, който

подобно на американеца е използвал своите недостатъци, за да срази Голиат,

изглеждащ първоначално много по-силен. Този американец беше за мен идол, идея и

образ, за това как човек може да превърне своите недостатъци в предимства и така да

постигне най-невредимото . Той беше и герой, достатъчно смел да се включи в битка,

изглеждаща изгубена. Но мисля, че открих моя нов Гарднър, нов Давид или вече

трябва да го нарека Димаджо или Сантиаго.

Стоицизмът, философско течение, възникнало преди повече от 2000 години, учещо как

човек трябва да отстоява на трудностите, приемайки ги единствено като даденост.

Един стоик трябва да бъде независим и автономен от обществото, да живее заради себе

си. Един стоик е и детерминист. Нищо не се случва случайно. Зад всичко има причина

и няма смисъл от това човек да се оплаква, когато съдбата почука на вратата му. А

какво да направи, ако е останал сред океана, опитвайки се да улови една риба?

Сантиаго е един на пръв поглед неособен рибар. Живее в Хавана, Куба и редовно отива

на лов. На 74 години е, ала в него има нещо, което го прави различен. Той не е само

герой в моите очи, а е и някогашният „El Champion“, сега останал само като беден

рибар , на когото му носят храна. Но все пак в него има доста от младежта му, когато е

бил силен мъж с атлетично тяло. Той е още същият стоик, който е бил и преди.

За разлика от другите рибари за него морето не е някой враг, той дори се сравнява с

костенурките, уважава ги. Казва, че повечето хора не жалят костенурките, защото

сърцата им бият с часове, след като са заклани, и неговото сърце е такова. За това яде

белите им яйца, за да му дадат сили. За него костенурките символизират не какво да е,

а и неговия начин на живот. Както костенурковите сърца, той може да бъде

унищожен, но не и победен.

Ала всъщност старецът е доста неуспешен рибар. От 84 дни няма нито един улов и

дори губи помощника си. Но това не го обезкуражава. За Сантиаго е безразлично, че

останалите го мислят за не успял. Той не случайно се връща с никакъв улов цели 84

дни. Той не се цели в нещо малко, иска да успее нещо похвално. Ако на мястото на

Сантиаго беше някой друг, вече щеше да се е предал, но именно това прави този

толкова обикновен старец необикновен. Той е роден да бъде рибар. Това е неговата

съдба. Не може да бъде Димаджо. Той е просто един рибар. Но неговата битка те първа

започва.

Рано сутрин Сантяго, приготвил скифа си, навлиза навътре в океана. Поставя въдиците

и започва да чака. За разлика от миналите пъти, този път му провървява. На

примамката се хваща някаква ръба. Опитен рибар е и разбира работа с огромен марлин

на 200 метра си има. И така започва битката ожесточена. Храни се със сурова риба и

пие океанска вода. Но пред него е изправена риба много по-непоклатима . Тя го влачи

го с дни, а през нощта залюлява лодката и наранява бузата му. На сутринта въжето

разкъсва дланта му. Измива кръвта в океана. Скъсява въжето, рибата се приближава.

Болката е непоносима, но битката продължава. Приготвя харпуна, не иска да я убива,

но друг избор няма и изстрелва. Рибата е мъртва. Рибарят потегля към сушата. Тогава

подема истинският му кошмар. Подушила кръвта, се доближава една акула мако и

откъсва парче месо. А други акули, известни със своето перфектно обоняние, чрез

което да подушат кръв на 5 км разстояние, разбират за вкусния марлин. Старецът се

бори, но първо губи ножа и тоягата си, след това и румпела си, последното си оръжие.

Принуден е да води губеща битка. Когато стига брега, у него е останал само

марлиновият скелет. Старецът изгуби. Нямаа да може да продаде рибата. Стоицизмът

му е бил значи ненужен. Всички негови страдания са били за нищо, ала в източната

философия важно място заема поговорката, често преписвана на Конфуций, че пътят

към целта, е по-важна от самата нея.

Какво означава това ли? Старецът побеждава морето. Въпреки на края да има само

някакви кости, той надмогва себе си. Той не случайно се бие толкова дълго с марлина.

В него вижда и самия себе си, вижда качествена, които и той би ги искал да има. А по

време на цялата война той дори веднъж не се предава. Превръща се в Зенон и

Конфуций. Превръща се в един идеал на това как човек трябва да живее. Именно за

това той е моят нов герой. Докато Гарднър само ми показваше как мога да надмогна

трудностите, Сантиаго казва как да живея. Той сам взел пример от Димаджо, се

превръща във вселенски Димаджо. Един Димаджо, от който всеки може да взима

пример. Износил може би за втори път христовия кръст, той олицетворява в себе си

образа на силния човек. По този начин той става вечен. Моят герой е както герой на

миналото, така и на настоящето и бъдещето.