Много просто, гледате някой тотален карък, и правите точно обратното на него.

  Освен ако сами не сте каръци. Като мен. 

  Първата си голяма валутна сделка направих преди 15-тина години. Имах едни с пот спечелени 700 долара. Много пари си бяха в онези години. И си ги кътках съвестно за черни дни. Добре, ама точно тогава дойде време да раждам, и натиснах благоверния да продаде старата лада, за да купим свястна детска количка. Той, нали послушен, склони. Обаче не ни стигнаха. Наложи се да обменям доларите. На другия ден след операцията, курсът скочи двойно.

  Втората ми забележителна проява беше тъкмо когато ни удари хиперинфлацията. Заплатата ми в едва кретащата държавна фирма се стопи до 5 долара месечно. Викам си, бе чак такъв идиот не съм, що не си ги спестя тия пари, дето давам в повече за да се дотътря до работа? Голяма крачка беше, но я направих гордо. Поради което пак се наложи да обменям изстрадани в чужбинско пари за да ядем, докато се закача на доходна работа. Е, след два дни долара от 1500 скочи на 3000 лв. Тогава получих и първата официална възбрана от съпружеското тяло да се занимавам с валутна търговия.

  Размечтах се по един колега от следването, който – много умен – стана милионер от смяна на швейцарски франкове в долари, после в левове, после в гулдени, и накрая пак във франкове. Мисля си, ще му изнамеря координатите, и ще се консултирам се него. И не щеш ли, Господ ми го праща на тепсия!

- Ох, да знаеш как ми липсваше!, споделям аз искрената си радост от случайната ни среща в парка, където си разхождах детето.
- Виждам, виждам. Омъжила си се, родила си, изобщо – много си нетърпелива.- укоризнено ме гледа той.

  А аз – в шок. Как съм могла да не заподозра какви чувства хранел човекът към мен???
- Извинявай, ама аз идея си нямах, че….…..
- И аз съжалявам, рече той, и си замина за Швейцария, без дори да ми помаха за сбогом.
Така и не разбрах как става номера с валутата……

  Слава Богу, след някоя и друга година се давръндисахме. И двамата работехме за чужди фирми, плащаха ни във валута. Ама тая дума много взе да ме плаши. И с право. Щом се запътя към някоя чейнчаджийница, сърцето ми затупква силно, изпотявам се, и си мисля „Ей сега ще се издъня”. Никога не сменях повече от 20-тина зелени, та като ще се минавам, да не е с много.

  Но, вари го, печи го, каръкът също като вълка. Козината си сменя, но нрава - не! На туй отгоре, предава заболяването я по въздушен, я по полов път. Тъй че, следващият заболял бе мъжът ми.
 
  Реши да си купува водолазна екипировка, докато бяхме на почивка на морето, и тича в най-близкото до магазина обменно бюро. В Бургас. И какво, мислите, стана? Понеже много бързал да не затворят магазина, решил да свърши работата набързо, не си турил очилата, и не видял, че курс „купува” е 1.191, а курс”продава” – 1.91. Лапна като същи шаран. После, естествено, аз бях виновна, щото не съм отишла с него да го предупреждавам. Ама не му мълчах.

- Като се знаеш, че си кьорав, що си не носиш очилата, бре? - тросвам се обидена.
- Ми нали са в твойта чанта, мари?!
- Суетник такъв, само щото те е срам да ги носиш, да не би мацките да си помислят, че вече не ставаш. ….Зарежи. Пари се печелят. Дай да си ходим, че ще ни бият тук.

- Верно се печелят. Но затова пък ти си един титан в пилеенето и гениалните сделки….

  Сега, да обяснявам как завърши тази схватка, няма смисъл, грозно беше, после смешно, а накрая хоризонтално. Важното е, че постигнахме консенсус да не пипаме повече спестеното в долари.

  След три месеца курсът падна от 1.90 на 1.60 левчета за долаааар.….И отиде, та се не видя. А моичкият, гледа ту към мен, ту към небето, и вика „Боже, какво съм ти направил?!!”

Та, ако сте решили да ви върви в бизнеса , никога, ама никога не се захващайте с каръци. Заразно е.