Как се прави историята - 17.

Задълбах в историята и съвременността на Грузия. И внезапно осъзнах – исторически тази държава е като нас.

Да, де – религията ни е православна, с някои различия. И не сме били част от Руската империя или СССР.

Но има немалко близки неща от историята и манталитета ни.

На територията на Грузия са намерени най-старите останки от човек извън Африка – на възраст близо 2 милиона години.

У нас – най-старото обработвано злато.

Древни земи, отдавна харесани от хората…

Но…

България е освободена през 1878 година. И луските войски си отиват.

А през това време те са в Грузия. И нещо повече – грузинците са в руските войски. Да си спомним само за големия воин княз Багратион, героят от 1812 година.

Обаче – днес разни либерали говорят, че България е била окупирана от Русия, а после от СССР. Нелепо, ама всеки трябва да си изкарва за хляба и пържолата.

Грузинските либерали - от члена на Политбюро Шеварднадзе, през Мишико Саакашвили-Връзкояд, до днешната президентка, фпанцузойката от грузински произход, говорят за ОКУПАЦИЯ на страната от руснаците.

Като забравят нещо. Георгиевския трактат /გეორგიევსკის ტრაქტატი/ – договор, споразумение.

По реда…

Първата държава на тези земи е митологичното Колхидско царство – спомнете си Медея, Язон, Златното руно…

През 326 година страната приема християнството. Втора след Армения.

През 11 – 12 век е пикът на величието на страната. И единствен период, когато тя е била обединена. Тогава на власт са прословутият цар Давид Строител, Георги Трети и митологизираната царица Тамара /Тамар/. Двадесет и девет години тя е на престола. При това – жена. Дъщеря на узурпатор – баща й трябвало да е наместник при племенника си, но момчето изчезва /в буквалния смисъл, не остава и следа в историята/, коронясва дъщеря си още 12 – 13 годишна, а през 1182 година тя се коронясва втори път. Препасана с меч… Възпята в литературата, въздигната в легендите. Великата царица на малкото царство…

А през 1490 година се разпада на три царства /малко повече от сто години по-рано България също е разделена на три/: Картли, Кахетия и Имеретия. От тогава та чак до влизането в състава на Руската империя, единна държава на тези земи НЯМА!

Лощият късмет „дарява“ Грузия с лоши съседи от юг. /Както и нас!/

Турци и перси, монголи и араби, армията на Тамерлан постоянно нападат грузинските земи, отвличат в робство жени, деца, мъже. /Познато!/

Малкото полунезависими земи са уж царства, но фактически са спасили се сред планините остатъци от държавата.

И за късмет – на север се появява и разцъфтява могъща християнска държава. Русия. Царство и после империя.

Държава, на която грузинците могли да се уповават отчасти – далечните разстояния, трудните планински условия, желанието на управляващите царствата да бъдат поне видимо владетели. Все бариери…

Първите дипломатически връзки са именно в края на 15 век, когато на цар Иван Трети пише цар Александър от династията Багратион. Сетне до Иван Грозни пристигат жалостиви писма от Грузия, а католикос /патриарх/ Дементий Четвърти описва страданията на народа до император Петър Първи.

Имеретинският цар Соломон Първи пише до императрица Екатерина Втора, че е получил заповед от Истанбул да изпрати 90 юноши и девойки за харемите на султана /ненапразно конвенцията за величието на обратните е Истанбулска, османците не са правели разлика по пол/, обаче не желае да погубва християнски души.

И моли за помощ, като в замяна предлага да се откаже от трона.

Ето – тогава се стига до прословутия Георгиевски трактат.

Предложение прави и грузинският цар Ираклий Втори. С подпосването на който трактат част от държавата попада под протектората – тоест, закрилата, на Русия.

24 юли 1783 година.

Царствата са обединени в Тифлиска /Тифлис – днес Тбилиси/ губерния, признати са ВСИЧКИ закони и правила в царствата, поданиците са вече руски поданици.

Между другото, признаването на титлите на грузинците и в Руската империя увеличава ДВА ПЪТИ броя на князете в нея.

Това е типично действие на имперската политика. Докато западняците покоряват нови земи и ги превръщат в колонии, руснаците присъединяват нови земи и жителите им стават равноправни поданици на държавата.

Така грузинските царства се обединяват, границата на юг е защитена, започва модернизацията на Кавказ…

Разбира се, неведнъж се появяват отцепници. Винаги и навред е имало такива. Но империята е по-силна…

Когато след 1917 година революцията разрушава империята, грузинците са вече готови да поемат по нов път. И стават част от СССР.

Да напомня – новата държава е ръководена от грузинеца Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин. А сигурността е поверена на мингрела /мингрели – кавказки народ, родствен на грузинците/ Берия, ръководил създаването на атомната бомба и развитието на космическата програма…

С Грузия си приличаме и по наличието на море. Вярно, нашето е със златни пясъци, а тяхната страна е камениста. Бил съм там – твърде неудобни дървени лежанки, за чаршаф върху пясъка да не говорим.

Но и двете страни изгонихме руснаците и очакваме да дойдат западноевропейци. Да напуснат Лазурния бряг и да пристигнат тук… Илюзии, но поддържани от властите в русофобията им.

Това се отнася и до търговията. Едно време изпращахме зеленчуци и плодове, сега и чесъна внасяме. Грузинците от ранна пролет заливаха Москва и Ленинград с плодове, цветя и вина…

Сега…

Да отбележа – интересна е статистиката. Съотношението производство – потребление в Грузия е 1:4. Тоест, на всяка изработена там рубла, Москва отговаря с вложение от 4 рубли.

Окупация, а…

В Грузия има три автономни републики – Абхазия, Аджария и Южна Осетия. Абхазия е прекрасна субтропическа земя. Ведри хора, европейци. Аджария е по-скоро средноазиатска, направо казано е станала турска. Осетинците са народ, разделен с  планините от северните си братя.

И, когато грузинците се обявиха за независими, според законите трите републики имаха право на референдум относно бъдещето си. Абхазците и осетинците поискаха събиране с Русия, аджарите останаха в Грузия, но на практика Тбилиси няма думата там. Управляват турски марионетки /Кърджали, Разград?/…

Тогава грузинците започнаха война с Абхазия. Бяха разбити и засега нещата са в точка на замръзване.

А на 8.8.2008 година Саакашвили нападна Цхинвали, столицата на Южна Осетия.

Въпреки американските инструктори и оръжия – руските войски, които бяха с мандат от ООН като миротворци там, ги подгониха – чак до Гори…

И засега нещата са застинали…

Но историята продължава…