15.01.2016 г., 9:46  

Както обикновено /за конкурса/

701 0 10
3 мин за четене

- Няма ли да попиташ откъде идвам?

- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?

- Ами ако се върна?

- Там ли? Върни се.

- Наистина ли не те интересува?

- Наистина ли искаш да ме интересува?

- Какво всъщност те интересува?

- Ти как мислиш?

- Как искаш да мисля?

- Както обикновено.

- Ще ти омръзна.

- Омръзни ми. Лошо няма.

- Старая се да няма лошо.

- Е, и това ще мине!

- На какво мирише?

- На не измитите ти ръце.

- Наистина! Как го правиш?!

- Както ти правиш салатата. Отвътре ти идва.

- Наздраве!

- Наздраве!

- Когато е достатъчно кажи.

- Няма нужда. Олиото току-що свърши.

- Сложи ти солта.

- Добре. Ако не е достатъчно кажи.

- Добре е.

- Ще ми “осиновиш” ли ракията?

- Няма ли да я пиеш?

- Явно не.

- Вино?

- Две глътки.

- Бяло или червено?

- Каквото предпочиташ.

- Червено.

- Две глътки!!!

- Чашата си знае мярката.

- Аз също.

- Ела.

- Ето ме.

- Нищо не яде.

- Нямам два стомаха.

- Аз имам ли?

- Да проверя ли?

- Ей, ще те удуша!

- Не те ли мързи?

- Мързи ме. Остави всичко така и да си лягаме.

- Ти първи.

- Що аз?

- Върви да топлиш леглото. И не заспивай без мен!

- Слушам, шефе!

- Хъркам ли?

- Не, мъркаш.

- Защо не ме бутна?

- Защото ми е хубаво.

- Ще ми налееш ли чаша вода?

- Разбира се.

- Защо не спиш?

- Спя.

- Хайде да отидем някъде.

- Сега ли?

- На почивка.

- Добре. Измисли къде и кога.

- Къде ти се ходи?

- Където ме заведеш.

- Искам да има басейн с минерална вода.

- Става.

- С две или три нощувки?

- Става.

- Студено ли ти е?

- Да. Студено ми е.

- Ела.

- Ето ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това се е случвало, случва се и отново ще се случи зад стените на нечий дом. Обзаведен според вкуса и възможностите на обитателите, превърнат в защитена, от чужд поглед, арена за споделяне на битието, домът си има своите основания да се усмихва и въздиша, точно както го правят хората. Цветът на завесите, формата на масата, тапицерията на столовете, вкусът на храната, ръстът и теглото на героите са важна, но несъществена подробност. Комуто липсва- нека си я добави, според своите предпочитания. Тук сме само аз и Ти, уважаеми читателю, за да премерим температурната разлика в своите възприятия, и да продължим, всеки в своето неизвестно, да аритмитизираме и налагаме волята си... както считаме за редно. Е, студено Ти е, нали?
  • Благодаря, Доче Имам проблеми с нета заради снеговалежите. Дано успея да прочета и непубликуваните конкурсни творби. Успех на Всички!*
  • Хармония в дует след N годишен брак Истинско Браво и от мен! Успех!
  • Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!
  • Прилича ми на модернистична, минималистична пиеса! За два гласа!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...