Какво искат жените
За мен жените са като китайски йероглиф. Гледаш го и ти изглежда добре, даже красив, но нищо не му разбираш. Може да означава някоя псувня, но ти от къде, по дяволите, да знаеш. Или пък като картина на Пикасо. Няма значение от кой период. Всички я гледат възхитено, кимат разбиращо, но съм сигурен, че деветдесет процента от зяпачите се чудят какво, аджеба, е нарисувал този.
Веднъж по невнимание се бях качил в една маршрутка и се оказах вътре единственият мъж, без да броим шофьора и пет жени. Разбира се и дума не можеше да става да се возиш в тишина, отдаден на мислите си и на плановете за вечерта. Оказах се в епицентъра на миниатюрен „Женски пазар”, в който се обсъждаха такива глобални проблеми като какво ще сготвим за вечеря, рецепта за ново ястие, дрехите на колежката и безотговорното поведение на съпрузите, които, освен от футбол, от друго не се интересували.
Обърнах се за помощ към шофьора, но той бе впил поглед в пътя, пушеше, говореше по телефона с колега и изпреварваше автобус. Всичко това едновременно. Разбрах, че от него най–много да дойде нов проблем, отколкото помощ. Бях сам и изоставен с пет жени. Чувствах се като дете, изгубено в тъмна и гъста гора. От немай къде се заслушах в разговора на двете дами пред мен, които по изключение не се замеряха с готварски рецепти. Едната обясняваше на другата, че съпруга й го задържали в офиса и трябвало тя да отиде да вземе децата от детската градина. Другата я успокояваше, че "какво да се прави, все те вършат цялата работа, а мъжете само се оправдават колко били заети". Тази с децата се присети нещо, извади мобилния телефон и набра някакъв номер. След малко я чух да казва:
- Здравей, миличко. Аз отивам да взема децата, но нещо закъснявам.
Замълча за известно време, докато слушаше отговорът на „миличкото”, който определено не й хареса, защото прекъсна разговора, натискайки ядно копчето и се обърна към съседката.
- Голям идиот е този моя. Аз просто исках да споделя с него, а той взе да ми вика какво да направел, нали ме бил предупредил, че ще закъснее.
Другата кимна разбиращо и промълви съчувствено:
- А бе, мъже! – прозвуча като тежка и категорична присъда на съдия от Върховния съд.
Аз седях потресен и безмълвен, сякаш току-що шофьора ми е предложил кафе и цигара. Мъжът останал след работно време да бачка и сигурно псува шефа през пет минути и ти да видиш - изненада. Звъни му жената да му споделя. Чакай бе, това да не е телефон на доверието. Човекът те е предупредил, организирал е нещата, но трябвало да издържи и споделянето. Това за кой ли път ме убеди, че аз от жени не разбирам и никога няма да мога да проумея какви потайни дебри се крият в техните глави. Но нали съм си амбициозен като чиновник в началото на кариерата, реших да положа поне някакви усилия в тази област. Затова с научна цел, да не си помислите, че с някаква друга, взех, че се хакнах в един сайт за запознанства да видя, ажеба, като какви мъже търсят жените.
Още първата, на която попаднах, ме накара веднага да си сипя едно малко, защото не виждах как ще го карам иначе. Само забележете какви бяха изискванията й към бъдещия партньор: „истински мъж, в буквалния смисъл на думата и да знае какво иска от живота, и да го постига, но не на всяка цена”. Още първото изискване ме обърка. Както казват критиците, тук си задаваме въпроса - какво е искал да каже авторът с това „истински мъж в буквалния смисъл на думата”. Дали това значи, че трябва да прилича на фадрома в тялото и да сумти като десетгодишен самосвал или просто да не е педераст по душа.
Другото изискване също не е много ясно – „да знае какво иска от живота и да го постига, но не на всяка цена". Сега аз примерно знам, че искам да се пенсионирам на 35 години с няколко милиона в банката, да паркирам задните си части на някой карибски остров и да си пия дайкирито под палмата. Това, че още не съм го постигнал говори, че не съм бил готов да го направя на всяка цена, но тя дали ще оцени това, а пък, честно да ви кажа, не я виждам нея под палмата. Една мулатка ми се мержелее там.
Реших, че с това девойче няма да си паснем, защото се изразява по–неясно и от адвокат. Затова минах към следващата. Ето тя пък какво искаше до себе си: „истински мъж – финансово независим, ерудиран, начетен, с удоволствие да ме води и на мач, и на концерт". А сега де? И тази иска истински мъж, а бе педерастите да не са станали повече от мъжете и аз да съм пропуснал този факт, докато съм си пил питието! Тази обаче е по–конкретна. Момичето явно търси кръстоска между Айнщайн, Рокфелер, Фънки и Дучето (не Мусолини, а шефа на фен клуба на ЦСКА). Поне двама от тях не можех да бъда, затова щракнах на следващата.
„Да е мъж на място. Да знае какво иска и да го постигне. Моля, мъже над 40 години да не ми пишат!” Първото изискване го покривах от раз. Седнех ли на маса, не можеш ме помести. Така че си бях мъж на място отвсякъде. Тази девойка обаче беше съгласна мъжът да постигне това, което иска на всяка цена, което отваряше голяма врата за амбициозните. Примерно мъжът иска да гледа постоянно спортния канал и да люска биричка с пържени картофи и то на всяка цена. Жената хитро си е направила сметката, че който не е постигнал това до 40 години, едва ли ще успее след това, с което изключва веднага мъжете над 40 в борбата за нейното сърце. Лошо. И това ако не е дискриминация - здраве му кажи.
Следващата сигурно бе фен на автомобилизмът защото пишеше, че търси „съвършения принц”, като прави уговорката, че може да не е на бял кон, но задължително на бяла кола. Ей, тази пък хем принц, хем и съвършен! Айде стига бе! Да не говорим, че колата ми е цвят бордо. Няма да си я пребоядисвам заради нея, я?
На следващата, като й прочетох изискванията, имах чувството, че чета мониторинга на Евросъюза за присъединяването на България. Само гледайте: ”Отговорен, интелигентен, широкоскроен, добронамерен. Желая да се запозная с необременен психически мъж, който стои над дребните битовизми, да не е комплексар, нито да се мисли за велик, да не бъде дребнав и заядлив.” Такъв списък не знам дали някой мъж ще го покрие. Аз лично гърмях по няколко точки. Хич не бях сигурен дали от психо-диспансера ще ми дадат бележка, че съм психически здрав. Определено не стоях над дребните битовизми, ако това значеше да стоя пред празна чиния и суха чаша. Мисля се за велик картоиграч и съм дълбоко комплексиран от количеството алкохол, който изпива Киро Борсата.
Тази я отписах, но в следващата съзрях лъч надежда и някакви наченки на човещинка: “Да го харесвам, дори да не съм винаги съгласна с неща, които казва или прави - пише тя. – Да се смея на шегите му, дори и да съм ги слушала много пъти. Да ме обича такава, каквато съм, без да се опитва да ме променя. Да прави хубав секс и палачинки в неделя сутрин” От всичко това ме затрудняваха само палачинките, но можех да изкарам кратък курс при Звездев. И друго ме притесняваше. Така, както бе написано излиза, че трябва да правя хубав секс в неделя и след това да тичам към тигана и да врътна няколко палачинки. Къде, по дяволите, ми отива времето за сън? Известно е, че за мъжа това е толкова важно, колкото разговорът за жената, макар че аз него почти винаги го проспивам, защото в повечето случаи е сълзлив и протяжен като сапунен сериал. Жената просто не знае как да подходи към мъжа в този момент. Я го питайте за любимия отбор и как се представя в последните мачове десният бек например. Ще си говори с вас, че свят ще ви се извие и въобще няма да помисли за сън, а може отново да ви награби. Подход трябва, подход!
Минах към следващата. Това с палачинки след секс някак си ме обърка, като полицай пред депутатска карта. Ето какво пък търсеше тази: „Атлетичен мъж, който да уважава жената до себе си, да обича екстремните ситуации, високите скорости и хубави коли, но, скъпи мъже, вникнете между редовете, когато четете това". А сега, де! В първия момент помислих, че набира каскадьори, но това „вникнете между редовете” леко ме разколеба. Сипах си още една водка, защото така най–лесно вниквам, но пак не можах да й схвана тънката мисъл и обикалях около нея като куче край кокал. Нищо. Ако вие вникнете, пишете. Ще ви черпя едно.
Следващата също ме обърка. Тя търсеше „нормален мъж, стабилен и уравновесен психически, забавен и щедър.” А бе, това да не беше подборка за космонавти? Да не говорим, че никой уравновесен психически мъж няма да е щедър. Да не е луд! И защо пък все ние трябва да бъдем щедри. Защо един път на някоя жена не й се отпусне сърцето и да каже „скъпи, кажи сега какво да ти купя за пиене тази вечер?” А моята все ми дудне „Ей, не напи се! Що пари потроши за тази пуста водка!” А да не казвам що пари потроших по нейните пусти кремове. Аз, ако се мажех като нея, да съм подмладил до бебе, а при нея ефект никакъв. Само джобът ми поемаше все повече кислород, та сериозно се притесних за него.
Друга пък търсеше „респектиращ, предизвикателен, силен мъж, с дълбоки, топли тъмни очи.” Това определено си беше обява за търсене на бодигард. За момент си помислих да не би да съм объркал сайтовете и да съм отишъл на някой за търсене на работа, но след кратка справка установих, че още съм в този за запознанства.
Другата продължи обаче в същия тон. Тя пък търсеше „висок 1,80 м., мургав, сини очи и черна коса. По възможност главата му да не е празна.” Демек - ако е празна, ще го преживеем някак си, но все пак, ако може, да е сложил нещо в нея. Изкуших се да й напиша, че не съм 1,80, но все още има възможност да порасна, но се притесних да не го приеме на сериозно.
Следващата първо гледаше да те омае с празни приказки преди да стигне до същността. Тя търсеше „романтичен, внимателен, забавен, и платежоспособен мъжкар.” Схванахте ли как в началото се стреми да ви омае и да отклони вниманието ви и накрая забиваше гвоздея на програмата? Тази беше хитруша. Хареса ми. Проверих джоба си и видях, че съм останал с десет лева. Явно щеше да мине без мен.
Следващата също беше сладка. Тя пък си търсеше „мил, нежен, добър, който да знае какво искам и да се разбираме” Надушихте ли уловката? Да знаете какво иска. Умница ми е тя! И аз искам някоя да знае какво искам, ама до сега не съм намерил такава. Друг е въпросът, че и аз не знам какво искам, но това е една друга тема.
Поредната беше точна, ясна и лаконична като Цезар, който простичко казал „дойдох, видях, победих”. Тази, явно заразена от него, търсеше някой балък, който „да има, да знае и да може”. Аз нито имах, нито знаех, нито можех, така че я подминах с бързината на депутат - празна маса.
Тази обаче ме довърши окончателно и безвъзвратно, като вчерашен обяд. Тя търсеше някой, който „да провокира женствеността в мен и да стимулира интелектуалното ми развитие”. Нямаше как. Налях си нова водка, за да осмисля тези изисквания. Как ли можеш да провокираш женствеността в една жена? Ако трябваше да ходя по прашки, твърдо се отказвах. Някои жени ги провокираше дебелият портфейл, но моят беше тънък като потника на гърба ми. Ако я затвориш в кухнята, ще вземе да ти каже, че си ограничен тип с ориенталски разбирания. Сложно. Тук и водката не помагаше, така че този въпрос остана отворен. Дето се казва – за домашно.
Виж за интелектуалното стимулиране бях наясно. Попрочел съм някой друг философ, ей така - да не е без хич, та като седна на маса и аз да изпраскам някоя умна мисъл, пък и съм наясно кой философ с кое питие си подхожда, така че интелектуалната стимулация е моята стихия. Тук момичето можеше спокойно да разчита на мен. И тъкмо да взема да й пратя едно интелектуално стимулиращо съобщение, когато моята нахлу в стаята, предизвиквайки леко земетресение от втора степен по скалата на Рихтер. Когато я взех, бе слабичка и фина като антилопа, но сега приличаше на малко хипопотамче и продължаваше да наддава. До кога ли?
- Пак си забравил да купиш хляб. – скастри ме тя без дори да ми каже „здравей”.
Ето докъде водят десет години брак, от които през последните девет се чудиш как си се прецакал.
- И пак висиш пред компютъра – констатира тя. - С някоя мръсница ли си пишеш?
Тук вече не издържах. Аз се опитвах научно да подходя към един такъв важен и основополагащ въпрос, като това "какво искат жените", а моята ме сваля на земята, като защитник - център нападател. Реших, че е назрял революционният момент и е време да сложа край на белия терор. Изгасих компютъра. Станах и с бодри крачки се запътих към външната врата.
- Да вземеш и кисело мляко! – извика след мен жената още несхващайки ситуацията.
Не наяла се, ей! Излязох с бодри крачки в нощта. Някъде там имаше жена, която искаше да я стимулирам интелектуално, а не кулинарно. Аз бях човекът за тази работа.
© Светослав Григоров Всички права запазени