Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, душа), тя няма да падне от моят гръб. Дъждовно, ветровито ще е знам, навярно буря ще скъса едната ми останала презрамка, но роклята си няма да хвърля, а ще я закърпя. Дрипава, боса и с преведен гръб ще вървя, но глава няма да сведа. Знам, звездите нощем ще са ми водачи, луната пазач, а денем слънцето спътник драг. Когато студено ми стане цветята легло и завивка ще ми направят, а топло ли ми е, дърветата под своята сенчеста обич ще ме приютят. Тъжно ли ми стане, птичките песни ще ми пеят, за да бъда щастлива. Търсейки любовта, в чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки и рокля с презрамка една, така ще намеря любовта.