Глава шестнадесета – за  вярата

Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.

Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му  падне. Един в НЛО, други - в партиите си, трети - (с извинение) в управляващите. Някои дори вярват в чудесата на пазарната икономика. Не, че не се оправят нещата. Оправят се. И един поглед в магазина стига, за да се направи верния извод. Кога преди сме виждали такива пълни с всевъзможни  стоки рафтове? А сега виждаме…

Е, не купуваме, че пари трябват. А те не стигат за всички и за всичко. Дори министърът на остатъчните финанси го призна. Затова и препоръча да затягаме колана. Само не уточни къде - на врата ли, що? Защото пари няма, а от тях зависи всичко днес. Повече власт - повече пари, повече пари - повече обръчи, повече обръчи – повече власт. Власт прим, демек.

Затова вече големите празнични честитки са с модернизиран текст: „Желая Ви щастие, дълъг живот, хубава секретарка и свой човек във властта!”

Но властта носи и задължения. Едно от тях е вяра в свободата на словото, в медиите. Затова и властимащите отиват при журналистите и добродушно казват: „Ето ви отговор, задайте му въпрос.”

На обикновените хора въпроси не се задават, защото интересите им са ограничени и еднопосочни. За каквото и да ги питат, едно си знаят - все за рухналата си вяра говорят. Пита ги репортерът: „Кажете нещо за развитието на говедовъдството?”, а те викат: „Е, не бих ги нарекъл говеда, ама нали уж ги избрахме като добри хора...”

Ограничени и туй-то! Ти му обясняваш, че и да не засеем, ще получим от запада хуманитарна пшеница, а той... иска реформата да стопира, да ни върне към остарялото „ори, сей, жъни”, че чак тогава - яж!

 Не, не, малко вяра имат нашите хора.. То и аз вярвах в пазарната икономика, ама... отивам в магазина. Искам олио. Казват ми: „Донеси бутилка!” Ами ако ми трябваха яйца? Черупките ли да върна? Или – ако ми трябва тоалетна хартия?

Е, то и във вярата не трябва да се увлича човек, за да не стане като оная млада госпойца, дето напускала душата си с помощта на силната си вяра и пърхала, пърхала... А като се върнала - заварила комшията й да посещава напуснатото тяло. Сега вече не е госпойца.

Иначе - вярвайте си. Например: видиш ли падащи звезди - не излизай вечер, че ще ги зърнеш, като те светнат иззад някой ъгъл.

Не, по-добре е да затворим и фабриката за илюзии, и завода за мечти, а най-вече комбината за доверчивост. Стига вяра в призраци, извънземни, фата моргани!

Най- добре е да се вярва в реформата!