Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 32.

Глава двадесет и девета – за бизнес приказката „Кафене при мъртвата принцеса”

Абе, наприказвахме се едно хуууубаво…А после, обещали си с пенсионерско безгрижие среща в утрешната евентуалност, се разделихме.

Пък в къщи – пак радост. Младите заминали нейде на гости и оставили внучето. Дето вика жената – по акъл с него сме наедно, та като почнахме…Туй играхме, онуй гледахме, гонихме се /бавно, внимателно – щото оная баба Яга от долния етаж това чака, шум да вдигнем/. А после дойде време да спи. И кой, ако не дядо да му разкаже приказката?

Ама аз съм модерен дядо, не Братя Грим – и сестра им по монокини да излезе, не може да ми затвори устата. И не разказвам вехти някакви истории, ами напълно съвременни – та да готвят детето за живота. А не за приказното царство.

Изчаках жената да отиде към кухнята и започнах приказката. Модерната. Бизнес. По законите на пазарната демокрация.

- Имало едно време един цар.Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.

Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се раждали, но успял. Точно преди кончината си жена му я родила. Както и да е, минало време, дъщерята расла а царят, естествено, се оженил втори път и, както си му е редът, оженил е за коронясана кобра.

Поостарял той, разболял се. Жена му с любов гледала как царят щастливо си умира, а надеждите й стават вероятност. И за да почисти двореца, рекла на щерка му да отиде в гората за гъби.

Оная не че била чак толкова тъпа, ама и тя била чела приказки и очаквала нещо по-интересно да се случи, а не цял ден да зяпа старите гоблени и канал XXL. Абе, с две думи, отишла в гората. Посред зима.

Обаче на глупавите им върви.Защото господ се грижи за тях, иначе сами няма да се оправят.Та тая принцеса(ама идеално съчетание - хем хубава, хем глупава) вървяла, вървяла, стигнала една къщурка. Е, не чак като бащиния й панелен дворец, дето бил толкова голям, та гаражите давали под наем, а на първия етаж офиси били настанили.

Но къде бяхме стигнали? Ах, да - до къщурката.Тя и царската дъщеря бил стигнала там. А вътре имало седем джуджета, безработни в момента, защото мината им била в процес я на приватизация, я на ликвидация.

Посрещнали я те радостно, защото… хм, в пущинака живеели - хем помощи и компенсации не били получавали, хем отдавна не само жена, ами и човек не били виждали.

- Бъди ни сестра! - рекли и хитро си намигнали.И тя останала, а сетне и сестра им станала. Каквото и да се разбира под това.

А пък оная, лошата царица, дето искала да стане едноличен управител на царството, имала едно огледалце. Голямо клюкарче, навред надничало, направо като Интернет.Та то й показало какво става в къщурката.

И на царицата й станало мъчно.За джуджетата, не за принцесата. На нея само й завидяла.Та тая царица взела, че си махнала грима, обърсала червилото, извадила изкуствените си бели зъби и станала баба. Занесла на принцесата малко ябълки и оная, като хапнала, опънала шушоните. Дали щото ябълките били брани край уранова мина,  дали щото били с обогатен уран, дали щото царицата със слюнка ги излъскала, ама...

А джуджетата се сетили, че тяхното момиче...добре де, принцесата, момиче била само по документи, та тая принцеса все си бъбрела по джиесема с някакъв принц. Дръннали му една безжична информацийка и му рекли, че неговата неземна любов наистина станала такава. А докато той дойде,  напъхали в едни аквариум (и те били чели книжки, ама нямали пари за кристали) и я отнесли на върха на един хълм.

Принцът дошъл.Джуджетата го видели - висок,строен, румен, красив и му рекли : „Бъди ни брат!” и хитро си намигнали.Обаче принцът не бил изостанал, имал вече трима братя в "Спартакус", но бил решил и да се ожени - поне по документи, щото това изисквал единният класификатор за владетели.

Малко разочаровани, джуджетата го завели на върха, при гробницата. А там разтропани тролове вече били отворили кафене."При умрялата принцеса".И самата тя си лежала в аквариума. Принцът се загледал в красивото й лице, събудили се далечни спомени от времето, когато още не бил от среден пол, пък взел, че се престрашил и я целунал.Тя се събудила, а сетне всичко си е познато.

Джуджетата станали охранители в кафенето, та скърпили двата края, принцът и принцесата се оженили, даже куп деца им се народили. Бели,жълти,черни - каквито щеш.И в мир живели, защото всички съседски царе - бели,жълти, черни - все на гости им ходили, все не можели да нахвалят гостоприемството им.

Абе, вървяло си, както си му е модерно вече по правилата дългите сериали през деня и на канал XXL  след 12 часа вечерта.