Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, какво дири тука. Ако е от нашия вход….Там разпитът е по-подробен. И няма как да ги заобиколи човек ц- водът един и те на стратегическото място.
И тъкмо ме награбиха – бе, къде по тия жеги, ами жена ми къде е, кога ще правим корнишоните, насреща се задава Гальо. Синчето на Митеви от третия етаж.
Ама води и някакво момиче. И то какво момиче: цялото блести и звъни. На ушите - два патрондаша обеци, на носа баш - още три, че и пъпа си лъснала, а на него обеца святка.
Влезнаха значи, пък след малко Пешката се върна, та отиде на кварталното магазинче. А сетне, натоварен с пакетчета и шишета, пак покрай се засили да мине.
Ама тук се събират гърмени свраки, та лесно не го пуснаха.
- Бре, Гальо! - вика П ...