Камъче в морето

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.

Момчето се отдели от родителите си и наближи линията на вълните. Майка му каза нещо зад него, но то не я чу от шума. Между морето и голям камък имаше множество черупки от миди и камъчета. Водата се пенеше върху тях и разбъркваше реда им. Момчето бе чуло от баба си, че тези камъчетата са оглаждани от водата хиляди години и в тях има голяма сила.

Пристъпи напред. Пясъкът стана по-твърд прогизнал от морската вода. Отдръпна се и поредната вълна веднага заличи следите му. Опитваше да види както има под камъка. Няколко пъти танцува с вълните и тогава видя камъчето. Вълна успя да залее обувките му. Огледа се за родителите си и видя, че те вече са доста напред.

Заобиколи от другата страна. Тук пясъкът правеше извивка и с няколко крачки успя да скочи върху камъка. Сега го обливаха само пръските на разбиващите се вълни, но това родителите му нямаше да забележат.  Коленичи и се протегна. Вълна, пръски, протягане. Камъчето му струваше мокър ръкав. Скочи от камъка и се затича след родители си.

Докато се прибираха, то държа ръка в джоб стиснало камъчето. Вечерта си намери свое местенце и започна да го разглежда. Опитваше се да усети силата му. Потърка го, слага го под възглавницата, накрая дори го сложи в устата си. Нищо не се получаваше.

Последните дни от ваканцията момчето прекара доста време в опит да разбере камъчето. Раглеждаше го. Товареше го в камиончето и го влачеше по пясъка. Разтоварваше го с лопатката и украсяваше с него поредната пясъчна кула. Камъчето бе облепено с мокри песъчинки, но следа от силата му нямаше.

Момчето разпитваше баща си, после майка си, но и двамата клатеха глава и предпазливо го съветваха да попита за това баба си, когато се върнат вкъщи. Други деца не знаеха нищо, а и бързо загубиха интерес. Дойде последният ден.

Момчето облечено за път изтича на плажа. Доближи големия камък и с ловко подхвърляне върна камъчето на мястото му. Вълните започнаха да го обливат. Момчето стоя доста време като хипнотизирано от шума на вълните. Въздъхна и се обърна да си тръгва. Нещо, като че ли просветна.

Момчето се обърна изненадано. Тогава видя силата на камъчето, до силата на камъка, до силата на вълните, до силата на океана.