Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
Момчето се отдели от родителите си и наближи линията на вълните. Майка му каза нещо зад него, но то не я чу от шума. Между морето и голям камък имаше множество черупки от миди и камъчета. Водата се пенеше върху тях и разбъркваше реда им. Момчето бе чуло от баба си, че тези камъчетата са оглаждани от водата хиляди години и в тях има голяма сила.
Пристъпи напред. Пясъкът стана по-твърд прогизнал от морската вода. Отдръпна се и поредната вълна веднага заличи следите му. Опитваше да види както има под камъка. Няколко пъти танцува с вълните и тогава видя камъчето. Вълна успя да залее обувките му. Огледа се за родителите си и видя, че те вече са доста напред.
Заобиколи от другата страна. Тук пясъкъ ...