Sep 7, 2010, 12:35 PM

Камъче в морето

1.3K 0 0
2 min reading

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.

 

Момчето се отдели от родителите си и наближи линията на вълните. Майка му каза нещо зад него, но то не я чу от шума. Между морето и голям камък имаше множество черупки от миди и камъчета. Водата се пенеше върху тях и разбъркваше реда им. Момчето бе чуло от баба си, че тези камъчетата са оглаждани от водата хиляди години и в тях има голяма сила.

 

Пристъпи напред. Пясъкът стана по-твърд прогизнал от морската вода. Отдръпна се и поредната вълна веднага заличи следите му. Опитваше да види както има под камъка. Няколко пъти танцува с вълните и тогава видя камъчето. Вълна успя да залее обувките му. Огледа се за родителите си и видя, че те вече са доста напред.

 

Заобиколи от другата страна. Тук пясъкът правеше извивка и с няколко крачки успя да скочи върху камъка. Сега го обливаха само пръските на разбиващите се вълни, но това родителите му нямаше да забележат.  Коленичи и се протегна. Вълна, пръски, протягане. Камъчето му струваше мокър ръкав. Скочи от камъка и се затича след родители си.

 

Докато се прибираха, то държа ръка в джоб стиснало камъчето. Вечерта си намери свое местенце и започна да го разглежда. Опитваше се да усети силата му. Потърка го, слага го под възглавницата, накрая дори го сложи в устата си. Нищо не се получаваше.

 

Последните дни от ваканцията момчето прекара доста време в опит да разбере камъчето. Раглеждаше го. Товареше го в камиончето и го влачеше по пясъка. Разтоварваше го с лопатката и украсяваше с него поредната пясъчна кула. Камъчето бе облепено с мокри песъчинки, но следа от силата му нямаше.

 

Момчето разпитваше баща си, после майка си, но и двамата клатеха глава и предпазливо го съветваха да попита за това баба си, когато се върнат вкъщи. Други деца не знаеха нищо, а и бързо загубиха интерес. Дойде последният ден.

 

Момчето облечено за път изтича на плажа. Доближи големия камък и с ловко подхвърляне върна камъчето на мястото му. Вълните започнаха да го обливат. Момчето стоя доста време като хипнотизирано от шума на вълните. Въздъхна и се обърна да си тръгва. Нещо, като че ли просветна.

 

Момчето се обърна изненадано. Тогава видя силата на камъчето, до силата на камъка, до силата на вълните, до силата на океана.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Зимников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...