Вървях като смазан към къщи. Пихме с наборите кафе и зачепахме две от любимите ни теми, жени и здраве.

Заразправяха случки от санаториумите където са били, жени, жени, колкото искаш, всяка дошла болка да лекува, а и медицинския персонал бил на висота и винаги готов да помогне при нужда. Слушах ги със затаен дъх.

Е, едно време ходехме на море да се перчим със здрави мускулести тела и младежки устрем, все едно морето ти е до колене, а сега слушам да се хвалят за някакви си бабински бани, санаториуми и да споменават клинични пътеки за по-ефтино и да си спомняш младините.

Не, че нещо го бях закъсал здравословно, напротив, за годините си изглеждах доста в добра форма, но като ги слушах, кой как излъгал системата и бил на 10 дневна почивка с направление, и мен ми се прииска....

Колко му е да стана артист, макар че  апетит имам, не ми се замайва главата като ходя, сърце като на бик, всички други органи ОК. Даже моето Ленче, все се смееше и бръщолевише, '' Късмет си ми тии, късмет, на колежките мъжете отдавна издали багажа и не ги възприемали като жени, пък ти още само да ме зърнеш по гащи и ме почваш.''

А иначе Ленчето бе строга към бельото и дрехите ми

- Не искам да ми ходиш с разтегнати боксерки или тениски, не се знае къде ще се съблечеш и няма да се смеят на теб, ами  на мен '' Тази го издокарала с изгладени панталони и риза, а не погледнала гащите му ''.

Приемах всичко като шега, но никога не съм й противоречал, или аз да правя забележки '' О, днес си се издокарала с черни бикини и 

 сутиен '' или '' Еха, днес си с белия комплект, трябва да внимаваш...''

Просто мирно и хумористично съществуване, и никога не сме се оплаквали един на друг, тук ме боли, сега не мога.

        Мдаа, ама  болят ме коленете и лактите, това е професионално заболяване, дето  цял живот съм работил зад бюро и съм подремвал със забити лакти в него. Ще ида  при личен лекар и другите  за направление. Така де, познавам хора дето бяха от болннчни  в болнични, от санаториум в санаториум да се лекуват, а здрави като църковни камбани, и като се докопат до болничния, или са на бостана, на лозата си или оранжериите, и както се казва пей сърце или карай да върви, това е валс.

Споделих с Ленчето

- Браво бе, сети се най-после, тя личната ти  лекарка все ми се обажда за теб, пита да не си сърдит, че не ходиш на прегледи

- Много знам коя е, пък като ми няма нищо, какво да правя там, само калабалък ли...

Моето Ленче се обадило, запазило час и сега подсмърчам в чакалнята.

Сестра ме въведе в кабинета и излезе. Гледам  симпатична госпожа пише съсредоточено нещо в дневника.

- Слушам , от какво се оплаквате

- Госпожо, от доста време ме болят коленете, лактите, едва ги търпя - казах с възможно най-съкрушен глас - Дали е нещо сериозно

- Съблечете се - машинално изкомандва тя

И уж се оплаквах от болки из колене, лакти, а ме заопипва по гърдите, почукваше по гърба тук сложи слушалки, там сложи, почукне...

кажете '' ааа''. После легнах на кушетката, натиска около пъпа, от ляво, от дясно, ама проври ръчичка и по ластика на боксерките ми, ами прегледай и опипай всичко де, така и така си започнала. После застанала между краката ми и копчецето на бялата манта се мотае на 3-4 пръста от устата ми

- Дишайте,... не дишайте - командваше тя

Коляното й се  опираше по вътрешността на бедрото ми, после същият номер с другото бедро.

Изтръпнах, оставаше да се изложа след такъв допир на нежни коленца и ръчички.

- Мдаа, изглеждате клинично напълно здрав - бе се вторачила в шарените ми боксерки - Казвате усещате болки в колене и лакти,  вече може да се обличате

Устата ми бе пресъхнала, кимнах само с глава. Събрах кураж,облизах устни, преглътнах

- Да, да госпожо - изломотих - Не, че ще ставам отново спортист, но свиеш колене и после трудно се изправят, сигурно и скърцат

- Да знам, познато усещане - говореше сериозно тя и драскаше нещо във формуляра.

- Ето готов сте, санаториума в Павел баня ще ви възстанови. И да ви направя сериозна забележка, гледам в досието ви, идвали сте преди 5 години за медицинско за шофьор. Безотговорно е от ваша страна, необходимо е най-малко два пъти годишно да посещавате личния си лекар, профилактично, така да се каже.

Погледнах я, поизчервих се, е има -няма 55 години, но запазена,...щом казва  два пъти годишно, значи е права, мога и по-често,..и тя има хубаво коляно, изглежда мекичка, но не отпусната. Няма да я разочаровам.

Говореше нещо, но вече не я чувах, загледан в най-горното копче на мантата й и малко по-нагоре, където се криеше крайчето на златното й синджирче, каква ли дрънкулка имаше на него...

           На вратата се почука, и ... моето Ленче

- Здравей Катенце, как е моят хубавец

Лекарката стана пъргаво и двете жени се прегърнаха като стари приятелки.

- Елена, формулярите ви са готови, там е много хубаво, преди месец с моя Тошо бяхме там и сме доволни. Ще ви хареса и на вас

- А иначе, освен колена и лакти, има ли нещо друго...

Личната ни лекарка се разсмя заразително

- Сериозно болен е, от заплес, като моя Тошо, трябва да проверя дали заплеса е епидемия обхванала  всички мъже. И да си го пазиш, хронично болните от заплес са на изчезване

           Двете  приятелки се смееха жизнерадостно и едрите им гърди подскачаха..

           Засрамен наведох глава. Никога не е късно да ти скроят капан, даже и от добри помисли,и да попаднеш вътре,...сам.