Малко след полунощ адвокатът Хари Коул мина през подвижните бариери и излезе на перона на метрото. В далечината светнаха жълтеникавите фарове на мотрисата. Въздухът беше застоял и мръсен - имаше особен дъх - някак влажен и тежък; толкова плътен, че би могъл да бъде разрязан с нож.
Грохотът на експресния влак изпълни района на станцията. Спирачките изпищяха високо, болезнено; композицията спря. Коул влезе в един от вагоните - последваха го още десетина души.
Адвокатът седна на първата седалка, която му се изпречи и леко притвори очи, припомняйки си случилото му се през изминалия ден, оказал се за него необикновено дълъг.
Като за начало трябваше да защитава в съда някакъв непълнолетен чернокож наркоман, закопчан заради опит за убийство. Коул успя да убеди съдията да намали присъдата и като че ли това беше единствената му победа през този ден. Малко по-късно изгуби дело за предумишлено убийство след като оная страхотна дългокрака кучка Джанет Уиндингтън (майната му, краката й сигурно стиг ...