Като на кино

    Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за нещо друго. Започне и него. И накрая захвърляше всичко, защото любимият му сериал започваше.
- Е, как не го сложиха с един час по-късно? - си каза Евгени. - Да може човек да си погледне нещо в къщата. Кой знае какво има по новините, че ги дават една камара време. И аз искам да си почина малко. Да вляза в себе си. Цял ден се доказвам на работа и трябва да съм в отлична форма, което изморява.
Мъжът си сервира. Гледаше да направи така, че да се чувства удобно. Това бе времето, което той отделяше само за себе си. И за никой друг. Филмът започна. Романтика. Главният герой е влюбен в момиче, което не е от неговата класа. Той прави всичко възможно, за да се покаже като достоен за нея мъж. Работи на няколко места. Променя се спрямо нейните изисквания, за да се чувства тя добре в обществото с него. Успява, въпреки трудностите. Защото на беден мъж никога не му стигат парите и винаги има да дава за нещо. Евгени толко се бе вживял в ролята на героя от филма, че понякога се палеше.
- Е, стига де! - казваше той. - Чак пък толкова не бива. Що не си караш работата, а си тръгнал да печелиш точки? Никой няма да ти го признае, повярвай ми!
Усмихваше се, защото знаеше, че е само филм. Героите бяха красиви жени и мъже. Все едно са минали конкурс по красота. Обноските им бяха изискани, каквито в ежедневието едва ли биха могли да бъдат. Любовта не носеше наранявания. Всичко бе така, сякаш нямаше как да бъде по-добре. Няколко интриги. Говорене зад гърба на другия. Малко сълзи, които бяха избърсвани от ръка на любим човек. И всичко си продължаваше така, както трябваше да се случи. Телефонът на Евгени звънна. Мъжът се зарадва. Намали звука на телевизора и натисна копчето със зелената слушалка.
- Ало! - каза той.
- Здравей! - отговори женски глас. - Как си?
- Добре! Гледам филма.
- И няма да звъннеш, нали? Ей така, просто да ме чуеш!
- Искам да те чуя. Знаеш. Мисля, че и ти гледаш и да не те прекъсвам.
- Спирам филма! - каза жената. - Направи го и ти. Нека си поговорим.
- Всъщност, защо не дойдеш у нас? - попита Евгени. - Хвани едно такси, за десет минути си тук.
- Идвам.
Евгени прибра приборите от масата. Избърса трохите. Смени покривката. Изми две чаши и ги сложе една срещу друга. Звънецът звънна. Младият мъж отвори вратата и жената влезе в дома му. Съблече си якето. Седна до масата. Евгени се усмихна и каза:
- Вино?
- Разбира се! - отговори тя.
- Има още половин час от филма, ако искаш да го изгледаме.
- Да!
Гледаха с интерес това, което се случваше на екрана. Сцени с целувки и прегръдки. Цветя и луксозни витрини на магазини.
- Не мислиш ли, че всичко е малко пресилено? - попита жената. - Романтика, но не както в изстински живот.
- Да ти кажа, аз затова и го гледам, защото ми се иска да е така - отговори Евгени.
И двамата се усмихнаха. Той протегна ръката си към нея, а тя сложи нейната в дланта му.
- Очаквах да се целунат! - каза Евгени.
- Е, това ще е в следващата серия. За тази няма време.
Мъжът затвори очи. Целуна жената. Погледна я. И се прегърнаха.
- Това е животът, а не като на филм! - каза тя, докато гледаха надписите на телевизора.
Серията бе свършила. Но думите и нежността между двамата продължаваха и след филма.
Като на кино.

Явор Перфанов
24.11.2022 г.
Г. Оряховица