29.04.2010 г., 10:16

Като земята

694 0 0
2 мин за четене

КАТО ЗЕМЯТА

 

          Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.

          -  Съседката се е успала тази сутрин - казва моят събеседник, като прекъсва нишката на водения досега разговор. - Как може да спи толкова до късно? Ние откога сме се ококорили с теб и сън не ни хваща.

          -  Води спокоен живот, затова. Нас грижите ни вдигат в ранни зори - отвръщам. - И не само, че спи до късно, ами сега един цял час поне ще виси пред огледалото, ще си скубе космите с пинсета, ще се маже с разни кремове и тоалетни млека, ще се пудри и черви.

          -  Чудя се как на нейните години и се занимава с такива неща!? Изглежда само това придава смисъл на живота ù. Вълнува се дали ще я харесват повече. За кога? От безделие е, уплътнява си времето - сам си отговаря на въпросите  си той.

          -  То поне да има някакъв ефект - добавям аз. - Като я погледнеш, кожата ù се сбръчкала, като на двеста годишна костенурка.

          Замълчаваме за малко. После мъжът до мене продължава:

          - Интересно, защо няма резултат, като толкова се старае?

        - Ами от годините е, наборе. Когато си на толкова години, каквото и да правиш, както и да се съпротивляваш на времето, все е тая.

          - Сигурно е и от годините, но си мисля, че е от престараване.

          - Прав си. Кожата на лицето е като земята - прекалиш ли с торенето, дава обратен резултат.

          Наборът е земеделец и сравнението много му харесва. Усмихва се доволно.

          - Умно говориш - казва ми.

          Въодушевен от похвалата, аз продължавам:

          -  Освен, че не трябва да се прекалява, торовете трябва да се сменят, а земята е нужно да се оставя да почине - и от посеви, и от торене. Аз не съм земеделец, но знам, че е така. Нали?

          -  Съвършено си прав, наборе. Ето го примерът насреща - гледа ни от прозореца.

          Прекъсвам разговора на тази тема, защото усещам, че не бива да торим нивата на взаимоотношенията си прекалено с торовете на думите. Трябва да умеем, като земята, да сме добри, да търпим, да прощаваме и да раждаме добро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...