Като земята

КАТО ЗЕМЯТА

          Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.

          -  Съседката се е успала тази сутрин - казва моят събеседник, като прекъсва нишката на водения досега разговор. - Как може да спи толкова до късно? Ние откога сме се ококорили с теб и сън не ни хваща.

          -  Води спокоен живот, затова. Нас грижите ни вдигат в ранни зори - отвръщам. - И не само, че спи до късно, ами сега един цял час поне ще виси пред огледалото, ще си скубе космите с пинсета, ще се маже с разни кремове и тоалетни млека, ще се пудри и черви.

          -  Чудя се как на нейните години и се занимава с такива неща!? Изглежда само това придава смисъл на живота ù. Вълнува се дали ще я харесват повече. За кога? От безделие е, уплътнява си времето - сам си отговаря на въпросите  си той.

          -  То поне да има някакъв ефект - добавям аз. - Като я погледнеш, кожата ù се сбръчкала, като на двеста годишна костенурка.

          Замълчаваме за малко. После мъжът до мене продължава:

          - Интересно, защо няма резултат, като толкова се старае?

        - Ами от годините е, наборе. Когато си на толкова години, каквото и да правиш, както и да се съпротивляваш на времето, все е тая.

          - Сигурно е и от годините, но си мисля, че е от престараване.

          - Прав си. Кожата на лицето е като земята - прекалиш ли с торенето, дава обратен резултат.

          Наборът е земеделец и сравнението много му харесва. Усмихва се доволно.

          - Умно говориш - казва ми.

          Въодушевен от похвалата, аз продължавам:

          -  Освен, че не трябва да се прекалява, торовете трябва да се сменят, а земята е нужно да се оставя да почине - и от посеви, и от торене. Аз не съм земеделец, но знам, че е така. Нали?

          -  Съвършено си прав, наборе. Ето го примерът насреща - гледа ни от прозореца.

          Прекъсвам разговора на тази тема, защото усещам, че не бива да торим нивата на взаимоотношенията си прекалено с торовете на думите. Трябва да умеем, като земята, да сме добри, да търпим, да прощаваме и да раждаме добро.