4.01.2015 г., 20:52 ч.

Клонинг 

  Проза » Фантастика и фентъзи
404 0 0
3 мин за четене

     -Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.

 

     -Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.

 

     - И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.

 

     - Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".

 

     - Чудесно! Сега само трябва да чакаме. - лицето на императора грейна.

 

  Тази планета се бе появила от дълбокия космос. Тя не обикаляше в орбита, а се пътуваше свободно. За земляните това предизвикваше едновременно голямо любопитство и страхопочитание. След месец обаче те разбраха, че няма да научат нищо за този непознат свят, тъй като планетата започна да се отдалечава с голяма скорост. Това, което бяха пуснали нямаше как да изпрати сигнал. А какво беше то? Беше създадено да имитира всяка форма на живот до която се докопа. Клетката трябваше да се дели докато се развие във функционален организъм. Веднъж развила се не можеше да върне процеса обратно.

 

  На тази клетка и бе зададено да открие най-висшата форма на живот. Получавайки всички спомени на това, което имитира и не знаейки, че е двойник (освен ако не се озовеше в непредвидена ситуация), имаше информация за обстановката. Планетата беше малко по-голяма от Земята, източници на топлина и светлина се рееха високо в небето, градовете, флората и фауната бяха различни, но не коренно от земните. Имаше две интелигентни раси. Те приличаха на хората, само че всичките бели и с червени коси. В едната имаше нещо особено. При нея всички индивиди от даден пол бяха напълно неразличими едни от други. Това бе раса от копия. В общуването при тях всичко имаше значение освен външния вид. Тази раса бе поробена от другата.

 

  Това, в което се превърна имитатора беше Линг. Мъж от копията, ограбен, убит и захвърлен в каналите под града, в който е живял. Двойникът излезе от каналите с раздърпани дрехи, мислейки си че през последния месец е бил болен, а предната вечер е бил набит и ограбен. Голото, доограбено тяло на истинския Линг остана да гние в каналите.

 

  На следващия ден Линг отиде на работа. Времето, което беше отсъствал перфектно се вписваше в това отредено му за болнични.

 

     - Къде се загуби толкова време? - попита Тара.

     - Имах проблем с последните ваксинации. - отговори Линг.

 

  Двамата отдавна се харесваха. Намираха нещо специално в походката си, начина по който се движат, дори това как очите им се въртят в орбитите им. затова Тара неохотно прие Линг да я изпрати след работа до тях.

 

 

  Поробената раса често беше тероризирана от своите господари. Когато Линг изпращаше Тара отнесе няколко удара, заради това , че се разгневи когато група от другата раса я обиждаха. Тара видя в него герой и той го знаеше, затова когато я изпрати побърза д я целуне. Тя усети кръвта по устните му и това някак и хареса. от този ден те започнаха да се срещат.

 

  Веднъж на няколко месеца на входовете на работните места на копията се поставяха сензори, които засичаха и снемаха информация от чиповете поставяни им по рождение. нещо, което двойника на Линг нямаше и когато искаха да го задържат той просто избяга. Вечерта, незнаейки какво да прави, той отиде в дома на Тара.

 

     - Всички имат инжектиран чип Линг. Само животните нямат. -Тара крещеше, през сълзи и насочваше пистолет срещу него.

 

     – Аз също не знам какво става. - гласът му наистина издаваше, че е объркан.

 

     - Сутринта говорих с някакъв агент. Той каза, че може би... В теб има нещо чуждо... Че може би си от онази планета.

 

Той направи крачка към нея.

 

     - Не се приближавай. - тя стреля до него.

На вратата се изкрещя и след миг беше разбита. Тара стреля отново към Линг, но нарочно пропусна.

 

     -Къде е? - Попитаха нахлулите агенти.

 

     - Избяга през прозореца. - през сълзи каза Тара.

 

  На другия ден Линг се появи на работа и мина през сензорите без проблем. Запъти се към Тара и когато я приближи тя отстъпи назад.

 

     - Всичко е наред. Сензорите са били повредени. По-рано ми се извиниха. Всичко е било просто една грешка.

 

Тя го прегърна преди той да довърши изречението си.

 

  Някъде из каналите все още се долавяше миризмата на разчлененото, доограбено тяло на истинския Линг.

 

 

© niatko Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??