Някой каза на тъжният клоун, че през тъгата може да се свърже с хората! Някой излъга клоунът, а той – глупака повярва на думите и реши да пробва. Изтри гримасата- усмивка и показа тъгата и болката. Показа слабостта и уязвимостта такива, каквито не бяха виждали отдавна хората.
А раните му бяха наистина грозни…
1 вик..
“ Ти си увреден! Махай се! Нямаш място сред нас – хората! Защо оцеля? Защо не полудя? Защо изтърпя всичко това, а не приключи с живота си гаден?“
И виковете ставаха все повече…
Етикетите се лепяха по тялото на клоунът, а той поемаше, поемаше думите рани в себе си доколкото можеше. Притихна. Цялото му тяло се напои с отровите. Замисли се:
Защо ли му трябваше да разказва за болките си?
Защо ли му трябваше да вярва, че в света има място за тъжните хора?
Защо не разбра, че само маската може да го свързва с другите хора?
Затвори очи и спря да вярва в доброто, в света и в... хората!
© Фаред Фаред Всички права запазени