~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори. 
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива... 
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път също бяхте, нали? 
Не ви ли стигна? Спрете. Горкият страшно е сам!
А него пита ли го днес някой, в тъмното, без маска как тихо тъжи...
Очаквате още? От днес- билети на касата няма. 
Премести се циркът. А клоунът злочест- поплака, натъжи се, пък събра си багажа... Съдбата му така е отредила. Той знае- трябва да е силен. Какво от това? Все пак никой не знае. А и никой не пита.
Фалшив е винаги сценария. Фалшив е също и артиста.
Фалшива усмивка, фалшив макиаж. Нали точно това цялата публика иска...Беше някога истински, но в тъмното сеща се - как някой от публиката веднъж нагло се изкиска- В лицето на клоуна. Къде ли сгреши?
-Реши, че хората са му близки. Нали 'близки' означава 'души' ? 
Е? Не бе ли редно маската си пред тях да свали...Да играе решително, смело, напето... Но, леко увлече се и ролята си, май че смени....
Мислеше, че щом купуват билети, за него навярно бяха дошли...Представлението е важно, запомнете!
Мислят, че всичко е игра. 
А клоунът наивен, обичащ, добър- май,че прекалено много бе. 
Сега? Сам утешава се, не му пречете. Къде ли е? 
-Защо питате? Стана ви интересно? Тогава- отидете го вижте. Пред огледален образ. Застанал...Няма го лицето усмихнато, липсва червеният нос.На мястото на шарените карета- джинси и черна барета. Следи от грим размазан..
Това е той, ходете го вижте.
Билети там няма, обаче. Не, за публика също не е. Интимно е, свято е. Пропуск имат само онези, с истински, туптящи сърца. Фалш там няма. Той тук някъде остана - на голямата сцена. Всеки само гледа ли, гледа...Не мисли, не чувства.
Никой за "еди кой си" не хае...Нали е там. Той има роля...
-Нека играе. Палячо намазан, със смешен костюм. Мислеха те: Как е възможно, такава гротеска- невъзможно да има сърце! Той луд е и луд ще умре... 
Е, вече всичко ще бъде на ужким.Нали за това бяхте дошли?
На него, навярно нищо не му коства това..
Защото всичко шоу нали е...Важното е публиката да вземе изцяло това, за каквото, все пак е дошла. -Душата му цялата, доверие, надежда...и силата, зарад която бе винаги пръв, на върха. Всичко това бе му отнето, за някакви монети- сума пари...
Но не съжалява изцяло. Изобщо дори! Е, може би мъничко яд го е,
че той се стара. Сам единствено знае какво коства това...Късче от собствената му душа... И се почувства така, сякаш никакви очаквания не успя оправда...' Но не всичко напразно е' , все мислеше той. "Щом ще играя- ще раздавам до край! Щастлив съм така, истински. На сцената единствено се чувствам с криле. Да, вярно е, всичко е написано, предварително измислено... Но аз съм този, който му вдъхва живот.
Има публика, аз съм актьор... Хората виждат какво мога, а пък аз, за им го дам, трябва да запаля в сърцето си плам. Изгарям бавно след всяко изпълнение...Стихии в мен бушуват- вълни студени, когато се публиката смее и бурни ветрове- щом момента е напрегнат. А вечер, когато заспя - сън не ме хваща. Огън гори ме парче по парче...Спомени идват, отиват си уж..но пак ме връхлита жарава гореща, ту парещи струи студена вода... Е, как кажете ми от това аз да се отрека? .. Това е за мен въздуха, храната...Емоциите са като водата за душата. Аз не съжалявам, че показах се такъв. Тъжно ми е само, не отричам, измъчва ме това, че отсреща отговор така и не получих. не получих топлина.. А толкова години. Толкова манежи- все различни. Едно и също шоу...Надежди. "
И ето, разбрахте сега, в края на разказа, защо има приказка една: "Че клоунът винаги е тъжен...И пак бе писал някой нещо за това." 
Ще завърша така - 
Винаги душевно богат, сравнително млад...Очаква ви той. Заповядайте пак! В съседния град. Отново на маскарад!