Жабокът (Гедеон)
369 2157
20.01.2022 г., 19:12 ч.  

Клуб на Анонимните самоубийци /Ас/ 

  Проза
429 5 11
3 мин за четене

                                           С идейната подкрепа на Е.

 

  Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.

Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.

Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тясно с една примигваща луминисцентна лампа. На стената имаше голямо табло с надпис.

Днес в 16 часа ще се проведе среща в "Залата за психоанализи и заседания" с клуба на "Анонимните самоубийци". Вход свободен!!!

Изумих се, че има такъв клуб. Погледнах часовника, 16 и 10.

Тръгнах по дългия коридор, за да открия залата. От двете страни имаше врати с надписи.

Библиотека за напреднали деца
Зала за еротичен масаж
Библиотека за умствено изоставащи възрастни
Фитнес зала за мързеливи
Фризьорски салон за хора с алопеция
.....

А, ето я и залата за психоанализи и заседания. Почуках и влязох. Зад катедра постлана с омачкан червен плюш, седеше девойка, а пред нея имаше компютър. Навътре бяха десетки маси подредени в редици. На всяка стоеше монитор, а до него табелка с номер. Всички монитори светеха с изображение на усмихнат емотикон.

- Извинете, тук ли е клубът на Анонимните самоубийци?

- Да, заповядайте.

- Здравейте!

От високоговорителите се понесе едно разногласно:

- Здравей, Анонимнико!

- Влезте и седнете.- каза момичето. Отзад има свободен стол.

Придърпах стола и седнах.

- Искам нещо да кажа.

- Да, кажи номер четири.

- Днес си купих телевизор.

От всякъде заваляха въпроси:

- Колко инча е?

- С TСL екран ли е?

- От де го взе?

- На примоция ли?

Момичето започна да удря с едно чукче по плота.

- Моля ви... Много ви моля, по един, така не се изслушвате!!!

За секунди настана тишина.

- Искам да кажа нещо.

- Да, кажи номер седем.

- Днеска, правих секс с две жени.

Отново суматоха.

- Уау!!!

- Браво бе пич!!!

- И де ги намери?

.......

- Пак ви казвам изслушвайте се! Какво усети номер седем?

- Ми, ко да кажа... Нищу.

- Как така нищо? - попита водещата.

- Ми тъй... Поклатих са и свърших.

От номер 11 се чу.

- Ми то така са прави.

- Аз съм номер девет и ще ви кажа, че днес сключих лизинг да си купя Тойота.

- Що Тойота, бе! Да беше взел Шкода, те новите са много готини.

- Колко ша плащаш?

- Има ли навигация?

.....

- Ами вие, Господине? Новодошлият , какво правихте от снощи насам?

Замислих се и си спомних, че снощи четох от Библията.

- Четох Библията.

Настана гробовна тишина. Само номер 13 се обади:

- Таз книга не я разбирам. Погледнах първите страници и я затворих. Ми тя писана от дядото на прабаба ми. Нищо интересно.

Момиченцето ме запита с по-остър тон:

- Аз ви попитах, какво правихте. Какви действия извършихте?

- А бе, да не си говорим за глупости. Чухте ли, че в Лидъл има промоция на носни кърпички?- каза номер 6.

- Не думай и от кога?

Станах и тръгнах по пътечката между масите. От единия компютър емотикона ми смигна и се чу женски глас.

- Довечера, как си? 

Отворих врата и излязох. После отдих в Детската библиотека и си взех "Приказки от цял свят"

На улицата ме изпръска с кал едно БМВ Х8, но не му обърнах внимание. Бързах за вкъщи, да се потопя във вълшебния свят на приказките.

Не бях самоубиец. Просто живеех в друг свят.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би в света на приказките е друг вид самоубийство. Определено е здравословно. Не е като да си вечно пиян или дрогиран.
    Всеки сам избира начина да си почине от действителността, а някои си тръгват завинаги. Накара ме да философствам.🙂
  • Стойчо е прав, всеки може да намери своя интерпретация.
    Попитаха ме, защо тези анонимници са решили да бъдат в тоя клуб. Смятам, че те са влезли, не защото се смятат за самоубийци, а защото такива екземпляри много искат да се впишат в някаква оригиналност, защото нямат своя.
    Ани, забелязала ли си, че върхът на пирамидата на Маслоу е празен, може би е за хора живеещи в другия свят.
    Смути, бих написал продължение, но нямам представа анонимниците, в кой свят отиват, защото са твърде сраснали с този, където живеят.
    Гери, Таня
  • Можеш да напишеш продължение - след като са умрели, анонимни, после пак са се събрали да обсъдят нещата, на оня свят
    Всъщност, анонимността убива, особено ако е търсена или целенасочена.
  • Не случайно Масловата пирамида е точно пирамида. А тя се стеснява нагоре. Няма как този, който стои към върха и да се впише при тези в подножието и. Различен е.
  • Търся мислите на автора в подтекста...
    Мисля че всеки читател ще намери своя приказка.
    Поздравления, Жабок!
  • Да, има бъг в опцията за редактиране
  • Сайтът е възхитителен. Излиза, че съм втори след Ванга и чета мислите на Щурачето. А всъщност коментарите се появяват със закъснение, като пътнически влак и после изчезват и пак се появяват. Ето така се създават митове за хора гадатели.
  • Заглавието е много интересна тема, може да се импровизира в различни аспекти. Анонимните самоубийци, хора с анонимна, безлична същност. Никакво име, никакви дипломи, ЕГН-та и т.н. не могат да дадат облик на безличната същност. Според мен няма логика да осъзнават, че са самоубийци и да са точно в този клуб
  • Радвам се, за пояснението в коментара ти. Наистина безличието убива и него сами си го определяме.
    Благодаря ти!
  • Искам да направя едно уточнение /Ас/ може да се разбира, като клуб на Асовете или ако е с правописна грешка, клуб на Азовете. В общи линии съкратен вариант на Клуб на Анонимните самоубийци.
Предложения
: ??:??